край гората върви път, сух, напукан, пепеливо коларски, с два улея за и от нечии колела, върви дълго в права линия, после внезапно кривва между пръстите на дърветата в шепите на една поляна, галопиращи цветчета разкъсват полите на храсти...

имам рокля,
една,
във гардероба си,

онази любов,
като котва която тежи,
не е твоя

приплъзвам се сред листопадналите хора, толкова еднакви колкото безлични, еднакви в мислите си за скорошната вечеря със салата, ракия и по късната двулитрова бира, еднакви с модерните си бутикови дрехи, еднакви в сложните си интелигентни...

вчера
официално
забраниха близането на задници

другия път
гледай
очите

срещам хора,
поздравявам ги,
а те,

когато за първи път  помирисах вятъра така, както майка му го е родила- отвързан, бос, шумолящ, усетих, че съм лека и ефирна, подвижна като пясък, мека като тишина, силна като вода и нежна като мъх, усетих още, че мястото, което заемам н...

след толкоз лъжи и безумия
най после намерих си двор
свързан  с действителност

казани думи...случайно подритнати от вятъра камъчета, цамбурнали в зеленясалата утайка на първата съхнеща локва по пътя и разпръснали толкова жлъч, че жълтозеленото би стигнало за цвят на слънчогледова нива
пръснати думи, способни да заб...

то каза- "ние сме доброволно луди"
ние каза-"да, сме...има и други като нас"
то каза-"но не са много, и се крият зад здравите насила"

казват че съм неконтролируема,
говоря без позволение,
казвам много неща, нецензурни,