тази пролет е неповторима, не бърза, не притиска никого и нищо с топлината си в ъгъла, не развява коси във върбите, не бълбука в потоците, не бърбори с вятъра, не щурее в горите и никак, ама никак не бърза, и не е шумна, тиха е тази прол...

питам се ама не мога да си отговоря, а и никой не ще да ми даде  обяснение защо, аджаба, точно в един ден ще ми се изсипят всички да ми честитят, че съм жена, вчера не бях ли, ами утре, този ден не ме ли прави безсмислена през останалите...

ще бъда хубава за теб
от хубава дори по хубава ще бъда
ако щурчето в мен не свиреше на пресекулки

беше рано, полутъмно още, люлките на звездите си тръгваха тихо и при люшкането си въжетата им побутваха гнездата на птиците, които сънено отваряха очи, поглеждаха с едното око в ляво, с другото в дясно и разбираха, че точно сега е момент...

защо ми е дом
щом ще съм сама в него
защо ми е дете

.................................
.................................
десет часа е вече

ооо...събуждам се и го чувам, обут с обувки за степ, а връзките му се мотаят горе из облаците някъде, за да се стичат дълго по тях вадичките, развилнял се е от сутринта още, престоял затворен в облаците през дългото зимно слънцестоене се...

и лумнаха минзухарите
от душата във пръстите ми изтекли
зацветиха дърветата