отварям очи, в стаята има точно три неща- звук, цвят, аромат...звука игнорирам, цвета е още в замъка на сънищата и се мотае между всички цветове, бялото и дъгата, аромата...него го вдишвам, дълбоко... първата мисъл, която минава през гла...

като колело на късмета
толкова ли е важно да откиреш блестящото бонбонче върху онази мишена, пред която застава всеки поне веднъж в живота си, не че е лесно да се изправиш пред всичко онова, което лети край теб или мятат по теб
ценно ли е ...

заставам пред разписанието на живота си, толкова е високо над мен, че ми се налага да направя с длани бинокъл, да  се повдигна на пръсти и пак да подскачам, толкова е високо и чак тогава да погледна през кривините си, проверявам…п...

това е кратката история на една жена, която няма нищо, сега...сега няма нищо, някога, преди години, когато още не е познавала вятъра  мъжете са обръщали изумени погледи след нея, ръцете и са сплитали въжета от пясък обвивайки един само м...

измислих те...измислям те постоянно, измислям ти очи с цвета на прегоряло кафе, слънце и късче от ъгъла на небето, устни, с тънко ръбче отгоре, лице, толкова колкото да се прибере в шепите ми като уморено от лъжи дете, рамене ти измислям...

ммм...дааа, седя пред обратната страна на огледалото и се питам защо не виждам душата си, нали онази негова страна, лъскавата, отразява материалното, значи, ако надникна от другата страна, матовата, ще видя духа си, да ама не, няма го не...

пред тебе  гола бях
пред никой мъж така не съм се събличала
не съм вдигала така посоките си