на границата между утрото и деня охлювка гледа как тичат всички наоколо и ококорена срещу слънцето налива сълзи в торбички за неизвървения път...а пътя...пътя има ли го
има ли време пътя за охлювката в  идващия по него момент
           ...

вали...вятъра ражда порои от листа, шишарки, кестени, орехи, само капчиците дъжд са толкова малко,че почти не се забелязват в периодичната система на падащите плодове, вятърчето надува една малко по дебела свирка и брули ли брули...по зе...

ръката, която ме обича
е струйка мед
в чашата на пролетния дъжд

 тази жена,
която разказва приказки
ала не хиляда и една

този свят не е моя свят...не зная защо съм тук, зная кога ще си тръгна, но не и кога съм дошла, първо идеята за мен ли се е появила или желанието или и двете заедно, няма и кого да попитам вече, но някак си усещам, че нито очите, нито ръ...

тя върви на пръсти, боса...тихо
 
слънчогледите свеждат жълтите си чела и коленичат в прашните ниви, по тревите, край самотния път, зреят първите капчици  финна кристална роса, от стрехите се ронят тежки капки и убиват прахоляка от лет...

никога не съм искала за мен да се мисли или говори като за жена, поради единствената причина, че през по голямата част от съзнателния си живот не можах да се оприлича на нито една жена за пример, която познавам, дори на собствената си ма...

има стара игра
в която
един все си предлага гърнето

 
искам
поне веднъж да изпиташ болката с мен

полутъмно е, ставам, съня още държи ръката ми докато с другата се подпирам на тази или онази стена, вървя клатушкайки се или се клатушкам вървейки...не зная
на масата бяло брашно, като бял прах, изронен от облаците, в средата на купчината...