беше рано, полутъмно още, люлките на звездите си тръгваха тихо и при люшкането си въжетата им побутваха гнездата на птиците, които сънено отваряха очи, поглеждаха с едното око в ляво, с другото в дясно и разбираха, че точно сега е момент...