цветовете на дъгата са осем, не седем…този, последния, е белия, това е цвета, през който се виждат нещата от другите светове случайно попаднали тук и оставащи в повечето случаи невидими, тази сутрин погледнах през него, за кой ли ...

не, този път не съм аз, думите приличат на моите, но не са, това е част от живота на една жена, която познавам, в душата и се случва...оставям на вас да видите какво, ето...
***
Тихо е.