Продавам кошче за душевни отпадъци.
Втора ръка.
Външен вид- еййй такива големи очи с еййй такива дълги мигли.
Произведено е на село, но при превоза до града се е поизлъскало , пооблъскало и добило вид на гражданче. Не му личи, че е от фабриката за бройлери.
Русо, та русо.
Събира без да се мори, като бездънна яма. Рециклира от само себе си.
Без сертификат за производител, но както се оказа не е и нужно. Очите му сами говорят за датата и качеството.
Събира, попива, абсорбира каквото му подадеш - безсилие, злоба, яд, болка, сълзи, викове, истерия,псувни, цинизми...може и друго, с каквото разполагате. Търпеливо е.
Самопочиства се с две пакетчета три в едно два пъти на ден , разтворени в една чаша.Евтино и бързо.
Предимство- колкото повече го наблъскаш с отпадъци толкова по голяма почерпка вади. Малък отпадък /депресивно състояние/ - сутрешно кафе, по желание студено или топло. И кола, задължително. А, и сладки, каквито обичаш. Голям отпадък- мале...водка с натурален сок.
Друго какво...питайте...

Чудя се, защо го продавам, като ми е добре с него. Може би защото ме е страх , че ще вземе да се зъдръсти от мен и да прелива. Не стига, че ми е трудно в собствените ми отпадъци, ами ако взема да се давя  и в бившите си мръсотии при преливането...ааа, не. Продавам го!


                          

има такъв закон в природата. Все пак нещичко да се подсигуриш не е лошо - изливаш всичко,което те задръства някъде и когато не очакваш вземе,че се върне.А бе щом мислиш,че имаш нещо за изхвърляне-свършил си голямата работа.Давай смело напред.

Така де ще си имам резервно, когато мойто се препълни!

какво даваш

хем го продавате, хем има кой да го купи, пък изведнъж се оказва безЦЕННО, а на всичкото отгоре все пак питате какво се дава...

такива неща не се продават, защото се обезценяват с употребата и се оценяват като се загубят!

Пази си го - вече не ги произвеждат! :)

понамести ги и ще се намери място и за други.