не зная кой ти каза,че не си,
но си красива
потънала до колене в коприва,
копнееща за ласка на перо
за да разцъфваш всяка сутрин
и с устни то със светлина да те измива,
на пръсти да се вдигаш белоръка,
да пиеш жадна от нектара млечен,
да шепнеш тъй,
че вятър върху теб
да се усуква разсъблечен,
така си нежна капчица по мигли,
че само сняг
огньовете ти би разпалил,
с метличини да се измиеш цяла...
преди да станеш тъжна...
подредена...
във синьото припада тишина,
в очите ти се свива птица уморена,
в краката ти приляга за почивка
букетче ситни, белички цветя...
защо си тъжна,
и кой ти каза че не си красива...
нежнеят мъжките му пръсти,
когато
на кръг косите ти извива
и като музика звучиш,
излята
в най жилещите вени на копривата








 

блясък във вените на копривата,
пламък в пръстите и

...преди да ме познае,
копривата на тъжните му мисли,
нажили първо пъпките в душата -
едва наболи и недоразлистени
от жад...а после хукна по краката,
от пръстите до колената,
и по нагоре...през бедрата,
потръпващи във сладка нега...
нажили хълбоците, ханша,
захапа топлата извивка на корема,
и жадна, гладна, ненаситна,
без свян се вкопчи във гърдите
и там накрая в сън притихна...

тогава...
копривата на тънките ми пръсти
посегна плахо, искащо и жадно,
усука се, завихри се, възкръсна
едно желание забравено
и тръгна...бавно, похотливо,
от пръстите към коленете,
и по нагоре... закачливо,
с езиче близна върховете
на мислите му...и игриво
приплъзна мокрите си устни
по ствола на мечтата,
чак до долу нажили всичко
и се пръсна...

"...в най- жилещите вени на копривата..."

най нежна е копривата
когато жари жадно
от жад зажъднала копнеж,
по ствола,
но в гърдите,
жилките и властно,
три пръста под костта
разпръснаха ЧистНеж...

елей
от
радост
и
копнеж