баща ми- Вятъра,

така ме е разплел,

че само влага би могла да ме събира

в Едно,

единствено

във бистрото ми казаха  да стихвам,

 и да жужа

оплетена с въже от светлина,

водата тъй ме е изваяла,

заоблила,

затекла,

че само вятър може да ме раздели,

какво съм всъщнот...

вихър неизтекъл

или вода

повяла върху камъни

подухнала в треви...

и имам ли причина да се връщам

да се събирам

а после пак да се разделям на петна,

вода и вятър

в сутрешна мъглица са ме кръстили

и само в дъх от нея,

попил по нежните ти пръсти,