имам рокля,

една,

във гардероба си,

но и тя не е моя,

отива ми с нея

ала ти не видя

как

приличам на

светла

жена,

с гол гръб

и бяло копченце

което

не се вдява в илик,

полепнала по бедрата ми

очертаваща

всяка мека извивка по тялото,

така ме е виждало само

полумъртвото огледало,

дори аз не съм се поглеждала цяла,

то знае

как да ме пази за себе си,

показа ми само

че ми прилича със рокля

че ми прилича

да съм момиче,

и замълча...

коя част от мен е истинска

тази

с роклята на момиче

или онази

с подарената от обич

мъжка

тениска

или съм никоя...