край гората върви път, сух, напукан, пепеливо коларски, с два улея за и от нечии колела, върви дълго в права линия, после внезапно кривва между пръстите на дърветата в шепите на една поляна, галопиращи цветчета разкъсват полите на храстите, в тишината едно позрачно "гууу...гууу...гууу..." полепва по пътя и го постила с ембриони нежност,с капчици копнеж...двата коларски улея изопват напуканите си гърбове и се разнежват от калното желание на едно копито влага, разперили бели рокли гъстите шубраци се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд, там, където се мъти копнежа, оттатък прозрачномекия любовен гугутък...точно под разрошените коси на една сипаничева трънка, натежали от капки роса, два бели мака раздиплят кожиците си и вдигат бавно главици, тържествено крехко, оповестяват със смачканите си още фанфарчета посоката на слънцето, пътя вперва очи в тях, копнежа му, като гъст летлив аромат преминава в туптене трептене треперене по стъбълцата им, копитото влага въздъхва...от отронената нежност маковете засукват ярката си белота и ... разцъфват
там, отвъд, оттатък, прозрачномекия гугутък се процежда, просмуква по белите шии на белите макове
колко пръсти копнежна нежност...