в този момент, сега, точно сега, виждам неща, които вие не виждате, чувам звуци, които вие не чувате, усещам пъти повече от вас, не се уча, не разбирам, умея...и точно в този момент, точно тук и сега искам да не бъда различна, да живея тихо и лесно според условията на този свят, в неговите катакомби и окови, защото явно така се живее по лесно...мой любим човек каза, че "живота е занимание самотно"  и го живее сам, въпреки възможността да не е така, мой приятел каза, че  иска "всеки момент да си сменя статуса", а аз се замислих какво ще стане ако наистина се получи така, че във всеки момент сме с различен статус- видими, невидими, самотни, по желание самотни, по принуда самотни, почиващи, ОТпочиващи, недостъпни, отсъстващи по желание, по нежелание, инкогнито, на линия , извън линия...тогава моя любим човек ще бъде още по самотен, защото никой няма да го усеща като присъствие, а моя приятел няма да се различава от другите, защото ще остане непознатоневидим...в този момент няма да променям своя статус "различна", ще съм "Тук, Сега, Видима" за любимия човек и "на линия"  за един приятел, много ли е...