тъгата има различни нюанси

сълза в дълбокото око на кон
роса по металните жила на висящ мост
цъфнали втори път кестени
твой филм с друг сценарист
правила за люлее на тревите
пътека със спомен за непреминали стъпки
епизод от живот на цвете
два вида отрова в една чаша компот от дюли
разтопен памук, захарен...ситни капчици...сън
нищо
Голямата мечка, луната и...празно небе
наум свит юмрук във безпомощност
разтопени бонбони във шепа
три пръста барабанящи по спусъка
пламък затворен в камина
вятър зашит в джоб
букет от цветя, току що откъснати
и вече мъртви,
хлипане на мече,
стъпка преди да сме тръгнали...

толкова много тъга
и толкова неразцъфнали радости,
неуловими като мустаче на коте
заспало във скута ти...
радости
зад вратата
за която държим ключа
на примка върху собствената си шия



         

Така си е... Точно когато съвсем се обесим на примката на врата си, ключът ще е по-близо от всякога, а вратата ще е на безвъзвратен миг далеч...
Но! Да не бадем така черногледи! Едно браво и една усмивка от мен за теб :)