Постинг
25.10.2008 12:27 -
самотния живот на пчелите
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2008 13:04
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.10.2008 13:04
не зная кой ви е казал че пчелите живеят добре защото извършват това си занятие във някаква група, сигурно същия, който е решил че ние живеем добре в клетките на собствените си кошери, може ли да вдигна ръка и да взема думата...не, нито те са добре, нито ние, защо ли...искате пример ли, ето:
сутрин е, първатата ранобудна пчела пристъпва на прага на кошера и помирисва с чувствителното си обоняние аромата на мъглицата, няма слънце- няма прашец, разузнавчката се прибира във восъчното легло и задрямва следсутринен сън, в който цъфтят сини минзухари, никой в кошера не помръдва, защото го няма единичния сигнал за храна...същото е и при нас, Тя се събужда сутринта, поглежда, открива, че на границата между вчера и утре няма днес, взема поредните две или три успокоителни, като всеки път завишава с едно за по дъблокосинминзухарен сън и потъва във восъчната си самота, тишина в кошера, тишина в апартамента
пчелата и Тя са две самотни същества, необяздени...
насекомото знае, че след мъглицата идва един слънчев ден, в който ще жужи над разцъфнало жито ведно с нископрелитащите лястовици и високо реещия се сокол, ще събира аромат на бор, ухание на любов под слънцето и ... и още нещо,
Тя...Тя просто ще остане свита на О върху оформилия се по тялото и матрак и безсилна да вдигне юмруци за полет ще блъска криле по стената, докато изпочупи летежните пера и увисне сама и безпомощна под полета на сокола, врязана в дирите на лястовиците, вдишваща жуженето на цъфналото жито и припомняща си един обратен завой...първия и последния във живота и...
този завой го умеят само самотните пчели и се случва само на самотните Тя
не зная кой ви е казал, че щом живеем в кошери живеем добре, мисля си, че нито самия кошер, нито живеещите в него определят начина на живот, дори си мисля,че нямаме начин на живот, какво е това "живот"...жужене, летене, пълзене...какво
и накрая си мисля, че живота е едно сряване...тръгваш от най високата точка в кошера и сриваш восъчната си пита до лъжичка мед, дали ще е нужна някому е друг въпрос...или тръгваш от най високата точка в себе си и се сряваш до собствените си боси ходила, за да станеш пътя си за никого и никъде, да узрееш и да разбереш, че в целия кошер си нужен на никого
не съм нито човек, нито жена
Тя съм пчела
на успокоителни
може би е време за пчелоядите...
сутрин е, първатата ранобудна пчела пристъпва на прага на кошера и помирисва с чувствителното си обоняние аромата на мъглицата, няма слънце- няма прашец, разузнавчката се прибира във восъчното легло и задрямва следсутринен сън, в който цъфтят сини минзухари, никой в кошера не помръдва, защото го няма единичния сигнал за храна...същото е и при нас, Тя се събужда сутринта, поглежда, открива, че на границата между вчера и утре няма днес, взема поредните две или три успокоителни, като всеки път завишава с едно за по дъблокосинминзухарен сън и потъва във восъчната си самота, тишина в кошера, тишина в апартамента
пчелата и Тя са две самотни същества, необяздени...
насекомото знае, че след мъглицата идва един слънчев ден, в който ще жужи над разцъфнало жито ведно с нископрелитащите лястовици и високо реещия се сокол, ще събира аромат на бор, ухание на любов под слънцето и ... и още нещо,
Тя...Тя просто ще остане свита на О върху оформилия се по тялото и матрак и безсилна да вдигне юмруци за полет ще блъска криле по стената, докато изпочупи летежните пера и увисне сама и безпомощна под полета на сокола, врязана в дирите на лястовиците, вдишваща жуженето на цъфналото жито и припомняща си един обратен завой...първия и последния във живота и...
този завой го умеят само самотните пчели и се случва само на самотните Тя
не зная кой ви е казал, че щом живеем в кошери живеем добре, мисля си, че нито самия кошер, нито живеещите в него определят начина на живот, дори си мисля,че нямаме начин на живот, какво е това "живот"...жужене, летене, пълзене...какво
и накрая си мисля, че живота е едно сряване...тръгваш от най високата точка в кошера и сриваш восъчната си пита до лъжичка мед, дали ще е нужна някому е друг въпрос...или тръгваш от най високата точка в себе си и се сряваш до собствените си боси ходила, за да станеш пътя си за никого и никъде, да узрееш и да разбереш, че в целия кошер си нужен на никого
не съм нито човек, нито жена
Тя съм пчела
на успокоителни
може би е време за пчелоядите...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
