Постинг
16.11.2008 19:26 -
трясък от скъсана паяжина
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2008 19:54
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.11.2008 19:54
цяло лято паяка плете
тънък ефирен капан
с прозрачното име
"паяжина",
цяло лято лови пеперуди,
бели макове,
звезди
и треви
на стъпка преди ветровете,
щом подухнаха
натежалите облаци
се прибра под кората
на стария клен,
ала не за кленов сироп
отдавна загубил меда си,
просто му стана студено...
ветровете,
цяло лято пропускали шанса си,
да играят на гоненица
със пеперудите
полудяха от радост,
надуха безименните си пръсти
и след пъстроперките
шепота нежен разпръснаха,
ала шепота беше силен за нея,
прозрачната,
вече не беше капан,
от нишките падаше меко росата
и от тук
и от там...
погрозняла без него
паяжината стихна,
някакъв порив случаен
взе на крилете си тънките нишки,
поразкъса лицето и,
да я закърпи
дори не помисли,
после друг
се заплате в краката и
някак си грозно вече разкрачени,
нямаше думи паяжината,
никакви...
освен да заплаче...
дърпаха и косата,
небрежно я скубеха,
дигаха и полите два вятъра наведнъж,
тя си мълчеше,
тихомълком ридаеше,
като молитва за слънце във дъжд...
падна сняг, толкова бяло и чисто...
трясък от скъсана паяжина
по небето премина
и се заплете
точно на стария клен във комина....
"моята паяжина-
вътре паяка шепне
и треперят краката му босите...
минаха толкова ветрове през нея,
че не помня
очите и
русокоси ли са..."
тънък ефирен капан
с прозрачното име
"паяжина",
цяло лято лови пеперуди,
бели макове,
звезди
и треви
на стъпка преди ветровете,
щом подухнаха
натежалите облаци
се прибра под кората
на стария клен,
ала не за кленов сироп
отдавна загубил меда си,
просто му стана студено...
ветровете,
цяло лято пропускали шанса си,
да играят на гоненица
със пеперудите
полудяха от радост,
надуха безименните си пръсти
и след пъстроперките
шепота нежен разпръснаха,
ала шепота беше силен за нея,
прозрачната,
вече не беше капан,
от нишките падаше меко росата
и от тук
и от там...
погрозняла без него
паяжината стихна,
някакъв порив случаен
взе на крилете си тънките нишки,
поразкъса лицето и,
да я закърпи
дори не помисли,
после друг
се заплате в краката и
някак си грозно вече разкрачени,
нямаше думи паяжината,
никакви...
освен да заплаче...
дърпаха и косата,
небрежно я скубеха,
дигаха и полите два вятъра наведнъж,
тя си мълчеше,
тихомълком ридаеше,
като молитва за слънце във дъжд...
падна сняг, толкова бяло и чисто...
трясък от скъсана паяжина
по небето премина
и се заплете
точно на стария клен във комина....
"моята паяжина-
вътре паяка шепне
и треперят краката му босите...
минаха толкова ветрове през нея,
че не помня
очите и
русокоси ли са..."
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО