Постинг
23.11.2008 13:38 -
събота вечер
в такава вечер налазва ме болка
като мърлява котка дремеща в пазва,
пооглежда за късчета радост и скача
по пердетата на очите кални нокти провлачва,
и не зная защо, но заплаквам,
уж не съм вече дете,
попораснах в ръцете ти,
но по детски подскачам
и в очите ти търся небе,
а така ми се иска да раждам усмивки
като син минзухар във снега да цъфтя,
по зеленото в ирисите ми конче да тича,
да мириша на прясна трева,
необлъчена да събирам лъчи и проклятия
за това че съм малко вулгарна,
да държа оттатък небцето си аромата ти
а в ръце коленете ти да държа,
като кучка, спазваща всички човешки закони,
да прогледна напук на мъглата,
и какво че със теб за ръка ще премина когато
син светофар свети в червено
точно на подходящата дата...
във вечери като тази
след умората в голите ми ръце,
след обърканите глаголни спрежения
и поляна от бял сладолед,
след водовъртежа на тихата люлка,
след звъна на камбана с език на сърце
която трета поред хвърля хайвера си
и се надява отвъд да роди...
и се надява от бялото по малко да я боли...
болката сигурно ме налазва,
във вечери като тази
прегърната само от двете си голи ръце
тя строшава душата,
без очите ми да опази,
строшава я точно на две
като мърлява котка дремеща в пазва,
пооглежда за късчета радост и скача
по пердетата на очите кални нокти провлачва,
и не зная защо, но заплаквам,
уж не съм вече дете,
попораснах в ръцете ти,
но по детски подскачам
и в очите ти търся небе,
а така ми се иска да раждам усмивки
като син минзухар във снега да цъфтя,
по зеленото в ирисите ми конче да тича,
да мириша на прясна трева,
необлъчена да събирам лъчи и проклятия
за това че съм малко вулгарна,
да държа оттатък небцето си аромата ти
а в ръце коленете ти да държа,
като кучка, спазваща всички човешки закони,
да прогледна напук на мъглата,
и какво че със теб за ръка ще премина когато
син светофар свети в червено
точно на подходящата дата...
във вечери като тази
след умората в голите ми ръце,
след обърканите глаголни спрежения
и поляна от бял сладолед,
след водовъртежа на тихата люлка,
след звъна на камбана с език на сърце
която трета поред хвърля хайвера си
и се надява отвъд да роди...
и се надява от бялото по малко да я боли...
болката сигурно ме налазва,
във вечери като тази
прегърната само от двете си голи ръце
тя строшава душата,
без очите ми да опази,
строшава я точно на две
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
