вземи си обувките

и си тръгвай, красавице,

няма място за теб

в този цвят миризлив,

той е чаша

препълнена,

ти си му горница,

твоята риза

недобре му стои,

и очите вземи си,

и ръцете вземи,

боси ги свий под краката си,

просто тръгвай

преди да си стигнала,

няма място за теб,

ето там ти е ъгъла,

кой ти каза че можеш

да се надскачаш със гълъби...

хайде, тръгвай, красавице,

и въже си вземи

от вода го издялай,

нека е истинско,

щом го преметнеш

веднъж през шията

здраво стегни,

не се навеждай за спомени...

тръгвай, красавице

нямаш значение...

и след тебе пак ще вали