"постелята ми е студена,
ще отивам да я топля..."
въздъхна тъжния мъж
и нарами във шепи
болката...
болката...
"ех, да може да свърши веднъж"
не че няма
друга подобна,
не че света е затворил врати,
просто местенцето
във гърдите му
вчера изстина,
и сега го боли ли боли...
колко празна и пуста е
тази детска площадка,
няма вечери, няма звезди,
"а постелята пак е студена..."
и към празната стая върви...
аз стоя мълчалива
остава ми само да гледам
как самотния мъж ромоли,
и забравила
за собствените си празни шепи
го питам-
все така ли ще те боли...
"ех, студено е...
пак е студено..."
той е сам,
аз сама,
много хора сами...
няма бог...
категорично го свалям от трона,
само човек би издържал
толкова много
да го боли