Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2008 21:17 - докато подритвах изсъхналите локви...
Автор: sblasaci Категория: Други   
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.12.2008 22:06


докато подритвах изсъхналите локви  по пътя си той ме извървяваше със всяка следваща крачка, сякаш, за да ми напомни, че нямам време да бъда част от небето, което свършва върху изпоцапания с латекс таван на самотната ми стая, те, локвите, мълчаха и отразяваха онези звезди, които се правеха, че нищо не знаят  и за този пореден път
докато подритвах  изсъхналите локви те пищяха от болката в изронените им от сухотата устни, но аз се правех, че не ги чувам, защото моята болка стържеше, виеше и ме мразеше...отвътре ме мразеше, и нямаше влага във нея, а само успокоение, че има време...а време няма...
докато подритвах изсъхналите локви телефона ми звънна и  най милият мъжки глас, който бях чувала, ми съобщи, че според синоптичната прогноза се очаква засушаване на чувствата, като че ли не го знаех, като че ли не вдигах пеперуди всеки ден към празното небе...
докато подритвах изсъхналите локви бях неопределително местоимение, нетърсещо определението си, защото определение за неопределените  няма, а и да има няма определителни,  които да ги подредят по себестойност
докато подритвах изсъхналите локви се ронех в шепите им...моята жажда и тяхната сухота...малко е късно за пеперуда, малко е рано за сняг, а дъжда като че ли нарочно реши да послуша шепота на песъчинките преди да ги превърне във кал, не че има значение до къде ще съм кална...
докато подритвах изсъхналите локви спрях да се питам дали мога да заменя сърцето си с каменно...ако го направя няма да съм аз, ако не съм аз няма да виждам пресъхналите локви, ако не виждам тях няма да се питам нужно ли ми е каменно сърце...за чудесата сме си виновни сами
докато подритвам изсъхналите локви изсъхвам...това е безкраен и безначален процес на изпаряване на примките, които прикрепят чувствата, сега те плуват около мен и се моля да не завали, и не правя пеперуди, и мълча...първият дъжд ще ги оваля в калта на мен и пресъхналите локви...тогава небето дълго ще ни подритва в крайчеца на изпоцапания с латекс таван като ненужни звезди от млечния път на чувствата


       image







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 518309
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323