Постинг
15.01.2009 20:27 -
сънувах те
ти нямаш...ти нямаш...ти не искаш да имаш
сънувах те
очите ти, пръстите му, горчиви като кафе по мой вкус, с две калинки мляко, събудих се настръхнала от очите ти, изтръпнала от пръстите му, не се попитах, не си казах, не си зададох въпрос, замълчах се, гледах онази една трета от тавана, върху която започнах да слагам бяло през лятото, когато едно семейство ми разказа играта на шикалки, между които се търкалят кучето, котката и мишката...гледах следите от четката- дълги, накъсани, начупени, небрежни, разкъсани, ядосани, тъжни, резки, недовършени, недосънувани...гледах ги и бръщолевех на ум, изстивах, изстиваха ръцете, краката, картинките ми, картинки вътре в калейдоскопа на повикване...имам валяк на южната тераса, ще довърша проклетия таван напролет, едва ли...преди да ме довършат мислите, иначе може да се свърша и да свърша, явно ми е късен периода на зреене, и както си бръщолевех на ум, между латекса и опушения таван се източи нишка, шибна ме...камшик през очите, рукнах...какво става с мен, какво правя със себе си, намерих се, за да ме изгубиш, позволявам ти се, за да ме забраниш, по пода- млякото ми, вчерашното, къде са устните, защо стържа , вия, пищя и тази сутрин...защото те сънувах ли...кога ще се събудя с лъчезарен гребен в косата, няма кога...так...так...чак...чак...чак...чакам...чакалня без гара, гара без влак, влак без релси, релси без симетрии...въпроси... удавих се...сънувах те как кулминираш преди старта и когато стартираш спираш, зъдахваш се от присъствието ми, не знаех, че съм толкова силна...очите ти, пръстите му...виждам толкова колкото усещам, усещам повече отколкото виждам, забрани пред и зад ъгъла, и по улицата забрани, и спомените са забранени...лед, вчерашна пързалка за пенсионери по която пристъпвам от висотата на тръгващата си младост, в това ще се превърна, в обикновенна стара жена прегръщаща котката си, а тавана- така ще остане, на една трета, няма божествени жестове, аз съм...сега съм...нося на всичко- на болка, на липса, на нищо, на празно, на пусто, на мъка, на... на... на... на... на... нося, сърцето ми се премести в дясно, следващото му място ще е градското сметище,нека го дърлят и ръфат няколко улични кучета за да се научи как да бие неравномерно, стига ми толкова, сънувам те, малко ли ми е, а над мен една трета бял таван, няма да го доръвшвам, очите ти, пръстите му, объркано кълбенце копринена нишка канап...два и половина е, ти и ти спиш...а аз те сънувам...ти нямаш...ти нямаш...ти не искаш да имаш
сънувам те
сънувах те
очите ти, пръстите му, горчиви като кафе по мой вкус, с две калинки мляко, събудих се настръхнала от очите ти, изтръпнала от пръстите му, не се попитах, не си казах, не си зададох въпрос, замълчах се, гледах онази една трета от тавана, върху която започнах да слагам бяло през лятото, когато едно семейство ми разказа играта на шикалки, между които се търкалят кучето, котката и мишката...гледах следите от четката- дълги, накъсани, начупени, небрежни, разкъсани, ядосани, тъжни, резки, недовършени, недосънувани...гледах ги и бръщолевех на ум, изстивах, изстиваха ръцете, краката, картинките ми, картинки вътре в калейдоскопа на повикване...имам валяк на южната тераса, ще довърша проклетия таван напролет, едва ли...преди да ме довършат мислите, иначе може да се свърша и да свърша, явно ми е късен периода на зреене, и както си бръщолевех на ум, между латекса и опушения таван се източи нишка, шибна ме...камшик през очите, рукнах...какво става с мен, какво правя със себе си, намерих се, за да ме изгубиш, позволявам ти се, за да ме забраниш, по пода- млякото ми, вчерашното, къде са устните, защо стържа , вия, пищя и тази сутрин...защото те сънувах ли...кога ще се събудя с лъчезарен гребен в косата, няма кога...так...так...чак...чак...чак...чакам...чакалня без гара, гара без влак, влак без релси, релси без симетрии...въпроси... удавих се...сънувах те как кулминираш преди старта и когато стартираш спираш, зъдахваш се от присъствието ми, не знаех, че съм толкова силна...очите ти, пръстите му...виждам толкова колкото усещам, усещам повече отколкото виждам, забрани пред и зад ъгъла, и по улицата забрани, и спомените са забранени...лед, вчерашна пързалка за пенсионери по която пристъпвам от висотата на тръгващата си младост, в това ще се превърна, в обикновенна стара жена прегръщаща котката си, а тавана- така ще остане, на една трета, няма божествени жестове, аз съм...сега съм...нося на всичко- на болка, на липса, на нищо, на празно, на пусто, на мъка, на... на... на... на... на... нося, сърцето ми се премести в дясно, следващото му място ще е градското сметище,нека го дърлят и ръфат няколко улични кучета за да се научи как да бие неравномерно, стига ми толкова, сънувам те, малко ли ми е, а над мен една трета бял таван, няма да го доръвшвам, очите ти, пръстите му, объркано кълбенце копринена нишка канап...два и половина е, ти и ти спиш...а аз те сънувам...ти нямаш...ти нямаш...ти не искаш да имаш
сънувам те
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
