помня нощта
с бархетна нощница,
помня небето
с монашеско расо
и аромата
на избуяли треви,
жито
три пръста
над топлата
влажна
нежна
земя,
помня очите ти
между мен и небето
помня капките пот
по челото на чинара
клони разперил
над
изпомачката трева...
помня
как после си тръгнахме
как нещо от нас се откъсна
и остана
под нощницата
под расото,
на върха на зеленото жито
остана Едно
"у дома"