Постинг
02.02.2009 19:40 -
как се събуди душата ми
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2009 00:09
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.02.2009 00:09
в 6.00 алармата извести началото, отгърнах шапката с мислите от гърдите си, бях спала с нея, двете ми гърди под една шапка, как се събраха не ми стана ясно, но беше ясно, че нещо не е наред, най очевидното беше, че почуствах необикновенна топлина, никога не съм се събуждала на топло, винаги ми е било леко зъзнещо докато проветря опушените от мръсотиите черги на душата си сутрин, необичайната топлина ме заля, заля и ме принуди да отворя очи...това не беше стаята на моята душа, мамка му...осъмнах в апартамента на нечия друга, потърсих с ужас ръцете си, с тях потърсих очите, а с тях себе си...аз си бях, ама не на място, това беше чужда стая, сякаш бях дошла на квартира, не беше моя въздух, нито моя прозорец, този имаше алуминиева дограма, въздуха ухаеше сладникаво в тоналност "едно пръскване на китките", уплашено извъртях очи, по стените плуваха бели облаци, това детска стая ли е...къде се събуди душата ми, какво става, защо съм тук, къде съм и какво е станало с мен, ако това изобщо съм аз...опитах се да говоря, не се получи, очите ми стържещо пареха като на плач, но не плачеха, в тази квартира нямаше ред за сълзи,пръстите ми изстиваха, сърцето ми корясваше като превтасала пита, но тук явно никой не го бе еня за сърцето...десет минути, повторна аларма, отварям капачето на телефона, изключвам алармата и затварям очи, вероятно е сън, сънувам сигурно, сега ще се събудя, ето...ами...алуминева дограма...вече наистина ми се плаче за черчевето с издялани букви по него, стискам очи до тогава, докато под тях изплуват лаещи зеленожълти кръгове и ме завихрят насам- натам, отварям ги, проглеждам бавно и трудно, като слепец след операция...същото, стискам ги...отварям ги...пак ги затварям...не се събуждам и това е, чувам шум от капеща чешма, някой е бързал и е оставил кранчето отворено, чувам и шума отвън, отвъд дограмата, подушвам аромат на боя, маслена, над главата ми картина в зеленожълти тонове, по лицето ми полъх, звън от разчупване на тишина и в не-моята квартира нахлува птича песен...синигер, рано е, толкова е рано за цвъркотене, някъде в ръба на тази стая усещам спотаено желание, но чие е не зная, може би е на душата на която принадлежи тази стая, тогава къде е моята стая, как се озовах тук, замислям се къде ли е сега душата от тази стая щом моята е в нейната, не ми се мисли какво ще се случи, ако тя е в моята, тук е лукс, поне три зведи е тази дограма, а при мен...кал до колене... не ми харесва тази квартира...вече е 6.30, след половин час трябва да съм на работа, а дори не зная, ако се надигна и изляза къде ще вляза, затова само се надигам, включвам компютъра /слава богу и тук има/ и започвам да ти пиша спасително писмо, без да гледам в монитора, преди да ти го пратя поглеждам и виждам:
/FXUFQ ;F.S JE MF;FHKR ;RQ OF,R KE PKDS UCOE IC;Q ;RI.SQ "E IE RPHW/RN Q KD;E,R ;EQ "WX .DQ F/R"D; JE
това аз ли съм, какво е това, сменям шрифтове, кирилици, латиници, ала не става, пак същото, тогава се сещам, че в моята стая не пиша, а свиря в ла минор по клавиатурата, тук писмото ми звучи като музика, но на клавиатура на компютър, тоест- никой нищо не разбира, факт е, че осъмнах на мястото на чужда душа, че не зная как да си тръгна, че не зная дори как да се върна, може би точно днес ще трябва да го изживея като ден в чуждо легло, а не ми се иска, мъчно ми е за празната ми стая с хартиени стени и кална пътека в средата, тук всяко нещо си има означение, дори вратата е женска, а лампата е собствена сянка, втрещена съм като хищник пред готова пържола, значи- в плен...няма смисъл да стискам очи, няма да се получи, ще го живея явно, но се питам- какво ще стане с моята кална стаичка в подхълмието, кой ли е сега в нея и как ли шета вътре...страх ме е, страх ме е от това, че няма да мога да се върна там, но още повече ме е страх , че няма да мога да си тръгна от тук
ти ли си в моята стая...ти ли, моля те, не пресушавай калната пътечка и не остъклявай счупения прозорец, остави ми вятъра и дъжда, нека се валят на другото единично легло, не чисти паяжините, защото паяците не обичат топла вода, не изхвърляй сухите цветя и целофаните, не изтръсквай сушените цветя от книгите, нямам друг син минзухар, а не съм го виждала наживо, така и не стигнах до него, не подреждай купчето с книгите, не пиши по рецептите ми, не лепи огледалото, онази, бялата трева, със стръкчето житце в снопчето, дето е вързана за тръбата на парното, да не си я докоснал, тя е пътечката за душата ми... не слагай пердета на очите ми, нека ми е светло...нека ми свети, за да се върна по нея...моля те
/FXUFQ ;F.S JE MF;FHKR ;RQ OF,R KE PKDS UCOE IC;Q ;RI.SQ "E IE RPHW/RN Q KD;E,R ;EQ "WX .DQ F/R"D; JE
това аз ли съм, какво е това, сменям шрифтове, кирилици, латиници, ала не става, пак същото, тогава се сещам, че в моята стая не пиша, а свиря в ла минор по клавиатурата, тук писмото ми звучи като музика, но на клавиатура на компютър, тоест- никой нищо не разбира, факт е, че осъмнах на мястото на чужда душа, че не зная как да си тръгна, че не зная дори как да се върна, може би точно днес ще трябва да го изживея като ден в чуждо легло, а не ми се иска, мъчно ми е за празната ми стая с хартиени стени и кална пътека в средата, тук всяко нещо си има означение, дори вратата е женска, а лампата е собствена сянка, втрещена съм като хищник пред готова пържола, значи- в плен...няма смисъл да стискам очи, няма да се получи, ще го живея явно, но се питам- какво ще стане с моята кална стаичка в подхълмието, кой ли е сега в нея и как ли шета вътре...страх ме е, страх ме е от това, че няма да мога да се върна там, но още повече ме е страх , че няма да мога да си тръгна от тук
ти ли си в моята стая...ти ли, моля те, не пресушавай калната пътечка и не остъклявай счупения прозорец, остави ми вятъра и дъжда, нека се валят на другото единично легло, не чисти паяжините, защото паяците не обичат топла вода, не изхвърляй сухите цветя и целофаните, не изтръсквай сушените цветя от книгите, нямам друг син минзухар, а не съм го виждала наживо, така и не стигнах до него, не подреждай купчето с книгите, не пиши по рецептите ми, не лепи огледалото, онази, бялата трева, със стръкчето житце в снопчето, дето е вързана за тръбата на парното, да не си я докоснал, тя е пътечката за душата ми... не слагай пердета на очите ми, нека ми е светло...нека ми свети, за да се върна по нея...моля те
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
