ПРЕЛЮДИЯ  /или как станах вещица/

не стана изведнъж, но беше случайно, помня, че имаше вятър, във вятъра- аромат на няколко кварти от мелодия, която бях сънувала само,  помня също, че ми бе поставено условие да продължа да съществувам и след като яхна метлата, друго много важно условие бе да се науча да сменям цвета на очите си според дрехите, желанията и голотата си, това беше лесно, умея го от дете, накрая поискаха от мен в замяна на полета да се откажа от писъка на птиците, аромата на форзицията, пъпките на кестена, тъгата на синигера, пуканките на облаците, шума на падаща вода и още и още...накратко, както става в трагедиите, поискаха ми душата...не бях готова да се разделя с нея, отстъпих само онова късче, което ми правеше усмивките, получих метла, последен модел, без автопилот, на собствено управление, собствено гориво,  избор на посоките, но без право на отказ от дара...и така, за някакъв месец само се превърнах във вещица... невероятно, но ми харесваше...защо го поисках ли...има само една причина жена да пожелае да се овещери, аз не правех изключение

БАЛА НА ВЕЩИЦИТЕ

всяка новоизлюпена вещица се доказва на бала си, собствения, единствения, там вещерее, там се гиздосва, там се сбогува със себе си, на него за първи път усеща истинската си сила

ами да...знаете ли, че на този бал няма вещици повече от една, тоест- всяка си го организира сама, провежда си го сама, кани си гостите сама, посреща ги, отдава им се, дотяга им с въпросите си, изпълнява желанията им, но никой не изпълнява нейнните, говори, изнася кратки пиеси упражнявайки остатъците от душата си в усмивка, защото, лишена от нея, никоя вещица не притежава вече истинска и може само тъжно да разпъва устни, болезнено, важното е гостите да се забавляват, да виждат радост, да ги лъха аромата на разтворена свежа  пъпка и наквасените и устни...така организирах и моя, написах покани, на които нарисувах с пръсти пръски от водопад, за да ми напомнят, че съм жива, а и толкова приличаха на сълзи, после ги пръснах от ръба на един облак, не се надявах на многолюдни посещения, всъщност очаквах само едни гост...мина доста време докато той се престраши да пристъпи ръба на балната ми зала, после, най неочаквано се оказа, че той води моя собствен бал, усука ме, завъртя ме около себе си така, че изпуснах очите си в  човешкото му сърце, сърцето ми не можеше да се съкрати от бързане за следващия удар, избелявах в ръцете му, белеех все повече и повече, прозрачнеех дори, но той не виждаше това, не виждаше... нали имах някакво копие на усмивка върху устните, люлееше ме в своя ритъм, влудяващо бавен като разтвор на ветрило, поемах го, лъхаше ме, дъхтяхме се...така дълго кратко до момента на тръгването и ...свършването, кратък бал, прозореца се затвори и моят гост си тръгна праз вратата, набързо, както бе дошъл, завърза връзките на обувките си и си тръгна, очите ми тръгнаха с него, и понеже сърцето изведнъж се опразни изобщо не се зачудих , когато го видях да се люлее на една тъничка нишка след госта, опитвайки се да влезе в ритъма на забързаните му крачки и да го достигне...бала приключи, бях вещица, нямаше спор, продължавах да съм жива без очи и сърце, без онази част от душата която ми прави усмивката...какво повече би желала една жена, ох, вещица, освен епилог

ЕПИЛОГ

и така- вещереех, летях дива, необуздана от пътник на пътник, засищах глад и жажда, целувах очи, милвах ръце, поднасях пищни вечери върху изсветляващото си тяло, бях облизвана от вятър, бях доливана от тъмни бутилки пълни с неизвестни течности, не знаех какво има в тях , защото си забраних  цветовете и ароматите, за какво ми бяха щом ги нямаше очите, сърцето, усмивката...останах вещица на повикване в готовност да се раздели и с останалата част от душата си, не ме обвинявайте, дори и да мога да летя на двугодишната си метла става все по бавно и трудно, износи се косъма на метлата, не ме държи вече, изпуска ме от пръстите си и все повече ми напомня за пръстите на моя гост, мисля си ,ако дам и остатъка разръфана от ветровете душа дали ще получа нова метла, дали ще ми върне госта, дали той ще ме пожелае отново такава, дали...дали...нали