Постинг
25.02.2009 08:47 -
как да погалиш изкуствена мишка
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2009 19:40
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.02.2009 19:40
/ към Мен /
нали знаеш колко е мека живата мишчица, една такава зъбатичка, зеленоокосинеока, топла, мъничка, толкова колкото да се побере в шепата ти така, че като затвориш юмрук тя да мърда вътре като живо пламъче в картонена кутия, но без да я пали, по пръстенцата и има вкус на халва с фъстъци, на вафла, на очи...къде ли е ровичкала...нали знаеш как живата мишчица ти отдава почит- застава трепереща на задни крачета и олюлявайки се от усилието вперва покорно оченца в теб, мънистенца от детско герданче пръснато при един невнимателен жест, стои така и диша учестено в такт с ударите на сърчицето си, туп- поклон напред, туп- олюляване назад, туп- туп туп-туп-туп туп...мише сърце, какво ли разбира то от обичане, всички те обичат , обичат, обичат, само то не знае как и дали го умее, стои покорно забило пръстенца в пясъка и се люлее от условията му, а те, пясъците, се движат под него...горката мишчица, губи опора, губи равновсие, губи блясъка в оченцата, от напрежението в тях избиват капчици пот и ти се струва, че плаче, о не...тя не плаче, вече няма сълзички да го прави, това е потчица от усилието да продължава да стои вирнала покорно, но гордо предни лапички, какво, не вярваш ли...виж и нослето, сухо е, преглътнало отдавна едно последно дъхче, мишчица...жива, тупкаща, мекичка, топла...какво ще стане когато се уморят краченцата да носят угасналото "Е" на очичките, какво ще стане ако замръзне в позата на покорство с вперен в очите ти поглед и бавно затихващо сърчице в картонена кутия...
вчера продаваха изкуствени мишки, пълни картонени кутии с мишлета с макарички на коремчетата и конче, навито на тях, дръпваш кончето, пускаш и мишчицата хуква...и пак, и пак...така докато ти прималее от жажда да те погледне в очите, да направи завой и да те забележи не като местоимение, а като собственото ти име, но тя си знае само едно- да тича и да те влачи след себе си в някакво състезание с бързо навиващото се конче, докато сърцето ти се олюлее от примала и жажда от усилието да се съкрати изпразнено...спомни си как се гали изкуствена мишка
нали знаеш колко е мека живата мишчица, една такава зъбатичка, зеленоокосинеока, топла, мъничка, толкова колкото да се побере в шепата ти така, че като затвориш юмрук тя да мърда вътре като живо пламъче в картонена кутия, но без да я пали, по пръстенцата и има вкус на халва с фъстъци, на вафла, на очи...къде ли е ровичкала...нали знаеш как живата мишчица ти отдава почит- застава трепереща на задни крачета и олюлявайки се от усилието вперва покорно оченца в теб, мънистенца от детско герданче пръснато при един невнимателен жест, стои така и диша учестено в такт с ударите на сърчицето си, туп- поклон напред, туп- олюляване назад, туп- туп туп-туп-туп туп...мише сърце, какво ли разбира то от обичане, всички те обичат , обичат, обичат, само то не знае как и дали го умее, стои покорно забило пръстенца в пясъка и се люлее от условията му, а те, пясъците, се движат под него...горката мишчица, губи опора, губи равновсие, губи блясъка в оченцата, от напрежението в тях избиват капчици пот и ти се струва, че плаче, о не...тя не плаче, вече няма сълзички да го прави, това е потчица от усилието да продължава да стои вирнала покорно, но гордо предни лапички, какво, не вярваш ли...виж и нослето, сухо е, преглътнало отдавна едно последно дъхче, мишчица...жива, тупкаща, мекичка, топла...какво ще стане когато се уморят краченцата да носят угасналото "Е" на очичките, какво ще стане ако замръзне в позата на покорство с вперен в очите ти поглед и бавно затихващо сърчице в картонена кутия...
вчера продаваха изкуствени мишки, пълни картонени кутии с мишлета с макарички на коремчетата и конче, навито на тях, дръпваш кончето, пускаш и мишчицата хуква...и пак, и пак...така докато ти прималее от жажда да те погледне в очите, да направи завой и да те забележи не като местоимение, а като собственото ти име, но тя си знае само едно- да тича и да те влачи след себе си в някакво състезание с бързо навиващото се конче, докато сърцето ти се олюлее от примала и жажда от усилието да се съкрати изпразнено...спомни си как се гали изкуствена мишка
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
