Постинг
15.03.2009 22:41 -
защо ще остана хаотична
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2009 22:44
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.03.2009 22:44
ще ти разкажа приказка за хаоса, ти затвори очи , отпусни глава на гърдите ми и слушай...
имало едно време една неподредена вселена, очите и били цвят неопределен, сменял се според изгревите и залезите на слънцето, устните и били несиметрични, леко повдигнати в дясно, заради единия подземен вулкан, който от години се канел да изригне, но все си намирал оправдания за мълчанието, иначе вселената била съвършенно неподредена, не като всички останали ... или по скоро като изключение от всички останали, често и се присмивали заради безпорядъка, за двата различни чорапа,за разхвърляните горни дрехи от атмосфери, за несресаната коса на галактиките и, за естествените устни и негримираните очи от астероиди, заради липсата на амбиция да бъде единствена, заради простоватата обикновенност на козината по гърба и, заради неочакваната вероятност да настръхва, когато точно там, на гърба и, се спре чуждо слънце и надникне в цепчицата, където криела страха между плешките си, ето, такава вселена имало едно време, неподредена, хаотична, различна, да не мислиш, че и било лесно да ходи с напукани устни и ръце, или пък че не разделяла живота си на петилетки, заради обстоятелствата свързани с изгревите и залезите, напротив, разделяла го, всяка петилетка започвала на чисто и си мислела , че няма да има следваща, но уви, следващата идвала и...нататък е почти ясно...хаоса в тази вселена бил неразбираем за самата нея, но именно той я поддържал жива, веднъж тя решила да подреди чорапите си, да се среши, да епилира козината от гърба си, начервила устни, подредила се, подредила се и...изчезнала, нямала вече щурчета, страха избягал от между плешките и спирайки да настръхва другите я нарекли "безчувствена", амбицирала се да не е обикновенна драскачка на космоса, но амбицията няма нищо общо с желанието...и така, нашата вселена се превърнала в обикновена подредена вселена, която върви по тротоара и никога по шосето, и само тайно на ум си мечтае да се движи с едниния крак на тротоара а с другия на шосето, и...извинете, но да бъде боса, по бельо само, или по черньо- както решите, така подредена нашата позната вселена зарпочнала да става образцов дом с измити от усет прозорци, и всички били доволни с изключение на самата вселена, защото вече не била жива, порядъка не бил нейния шумен хаос, той и завързал глезените с въже от свобода...това се случва с всeки хаос, подредиш ли го той загубва свободата да бъде свободен...
спиш ли, сънуваш ли, натежа ми сладко главата ти, и тази нощ няма да се подреждам, оставам пръсната , хаотична и жива...твоя
знаеш къде да ме намериш
имало едно време една неподредена вселена, очите и били цвят неопределен, сменял се според изгревите и залезите на слънцето, устните и били несиметрични, леко повдигнати в дясно, заради единия подземен вулкан, който от години се канел да изригне, но все си намирал оправдания за мълчанието, иначе вселената била съвършенно неподредена, не като всички останали ... или по скоро като изключение от всички останали, често и се присмивали заради безпорядъка, за двата различни чорапа,за разхвърляните горни дрехи от атмосфери, за несресаната коса на галактиките и, за естествените устни и негримираните очи от астероиди, заради липсата на амбиция да бъде единствена, заради простоватата обикновенност на козината по гърба и, заради неочакваната вероятност да настръхва, когато точно там, на гърба и, се спре чуждо слънце и надникне в цепчицата, където криела страха между плешките си, ето, такава вселена имало едно време, неподредена, хаотична, различна, да не мислиш, че и било лесно да ходи с напукани устни и ръце, или пък че не разделяла живота си на петилетки, заради обстоятелствата свързани с изгревите и залезите, напротив, разделяла го, всяка петилетка започвала на чисто и си мислела , че няма да има следваща, но уви, следващата идвала и...нататък е почти ясно...хаоса в тази вселена бил неразбираем за самата нея, но именно той я поддържал жива, веднъж тя решила да подреди чорапите си, да се среши, да епилира козината от гърба си, начервила устни, подредила се, подредила се и...изчезнала, нямала вече щурчета, страха избягал от между плешките и спирайки да настръхва другите я нарекли "безчувствена", амбицирала се да не е обикновенна драскачка на космоса, но амбицията няма нищо общо с желанието...и така, нашата вселена се превърнала в обикновена подредена вселена, която върви по тротоара и никога по шосето, и само тайно на ум си мечтае да се движи с едниния крак на тротоара а с другия на шосето, и...извинете, но да бъде боса, по бельо само, или по черньо- както решите, така подредена нашата позната вселена зарпочнала да става образцов дом с измити от усет прозорци, и всички били доволни с изключение на самата вселена, защото вече не била жива, порядъка не бил нейния шумен хаос, той и завързал глезените с въже от свобода...това се случва с всeки хаос, подредиш ли го той загубва свободата да бъде свободен...
спиш ли, сънуваш ли, натежа ми сладко главата ти, и тази нощ няма да се подреждам, оставам пръсната , хаотична и жива...твоя
знаеш къде да ме намериш
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
