Постинг
25.03.2009 08:58 -
защо се отказвам да си сменям пола
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2009 09:01
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.03.2009 09:01
защото не съм риба, не съм хлъзгава и лепнеща
защото шията ми е не е срастнала с бедрата, но е също толкова чувствителна
защото не дишам с хриле
защото не се научих да лъжа
защото имам златни обеци
има толкова студени жени и толкова наранени мъже, защо доброволно да се превръщам от болкава жена в тъжен несигурен мъж, нима по малко ще ми се къса чергата и ще мятам по малко парцалоци надрана душа с вик към слънцето, с молитва към облаците и с очакване към небето, а и имам толкова неизваляни дъждове в пазвата си, още ми е жива мисълта да бъда обичана и прегръщана и зная, че някъде има мъж, който също желае да бъде обичан и прегръщан, а когато съществуват огледални отражения е недопустимо да не бъдат в Едно огледало, не може така...просто не може...няма огледало, което е двустранно, всичко се случва от едната му страна- и мястото, и времето, и цветята, и вдишването...
затова ще си остана жена още известно време, ще поживея, мъчейки се да подтискам себе си и мислейки, че така е вероятно да дочакам съществуващото ми отражение, а колко е вероятно да се случи и Бог не знае, питам се обаче, какво ще остане от мен чакайки чаканото и подтискайки неочакваните си пориви да съм очаквана, ще ми останат ли неугаснали светулки по пръстите, когато отражението ми се реши да се огледа в зеленосиньото на очите ми, ще имам ли очи, за да му кажа "дочаках те, нежен..."
ще имам ли сили да го дочакам
а Бог си мълчи по въпроса, то какво ли има и да каже щом съм се разприказвала толкова
не съм студена риба, но съм хлъзгава и лепнеща от желание
шията ми е бяла, топла и недокосната
дишам с очи
казвам това, което усещам
усещам повече от това, което казвам
защото имам златни обеци
защото шията ми е не е срастнала с бедрата, но е също толкова чувствителна
защото не дишам с хриле
защото не се научих да лъжа
защото имам златни обеци
има толкова студени жени и толкова наранени мъже, защо доброволно да се превръщам от болкава жена в тъжен несигурен мъж, нима по малко ще ми се къса чергата и ще мятам по малко парцалоци надрана душа с вик към слънцето, с молитва към облаците и с очакване към небето, а и имам толкова неизваляни дъждове в пазвата си, още ми е жива мисълта да бъда обичана и прегръщана и зная, че някъде има мъж, който също желае да бъде обичан и прегръщан, а когато съществуват огледални отражения е недопустимо да не бъдат в Едно огледало, не може така...просто не може...няма огледало, което е двустранно, всичко се случва от едната му страна- и мястото, и времето, и цветята, и вдишването...
затова ще си остана жена още известно време, ще поживея, мъчейки се да подтискам себе си и мислейки, че така е вероятно да дочакам съществуващото ми отражение, а колко е вероятно да се случи и Бог не знае, питам се обаче, какво ще остане от мен чакайки чаканото и подтискайки неочакваните си пориви да съм очаквана, ще ми останат ли неугаснали светулки по пръстите, когато отражението ми се реши да се огледа в зеленосиньото на очите ми, ще имам ли очи, за да му кажа "дочаках те, нежен..."
ще имам ли сили да го дочакам
а Бог си мълчи по въпроса, то какво ли има и да каже щом съм се разприказвала толкова
не съм студена риба, но съм хлъзгава и лепнеща от желание
шията ми е бяла, топла и недокосната
дишам с очи
казвам това, което усещам
усещам повече от това, което казвам
защото имам златни обеци
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
