Постинг
29.03.2009 22:07 -
из "неписания дневник на една "пияна" жена"
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 711 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2009 23:39
Прочетен: 711 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 29.03.2009 23:39
помниш ли добре деня, в който се срещнахме отблизо, беше в края на май, вече два пъти бях отблъснала ръката ти, а така ми се искаше да те помириша, докато пътувах към теб пишех сценарии как ще те докосна без женски глезотии, как ще те гледам в очите, какво няма да ти кажа и как ще се държа, все пак нали съм възпитана, помниш ли...на раменете ми трептеше бяла блуза със ситни дребни копченца и дълбоко деколте, не можеше да се разбере къде е границата между плата и кожата на гърдите, очите ти се шмугнаха там като непослушна детска ръка в джоб с бонбони, докосна копченцата и каза, че тази блуза принадлежи на пълнооката луна, кой знае защо гърдите ми реагираха на тези думи с внезапно вдишване, забравих да издишам...всъщност издишах, но в теб, пое дъха ми с устни така както вятъра носи в шепи парашутчетата на глухарчето, не разбирах защо го правиш- заради бялата блуза ли, заради ситните копченца ли или заради неравномерния такт на дишането ми, помниш ли колко дълго ме целува онзи ден, толкова дълго, че забрави, че трябва да си тръгваме, тогава за първи път се разкъсахме, несъшити още усетихме дивата болка на раздирането, помниш ли...бялата блуза още дълго носеше аромата на устните и ръцете ти, съблякох я и грижливо я сгънах близо до възглавницата си, така, че вечер да я докосвам и това да ми даде силица да издържа, по същия начин прибирах всяка дреха с която идвах при теб, пазех я неопрана дълго...до другия път, и сега правя така, но сега правя и други неща, тогава пиех от теб, от аромата ти, от гърлото на извора поднесен до устните ми, за да забравям болката си, сега пия, за да забравя липсата ти, и не разбирам вече кое е правилно и кое не...помниш ли деня в който косата ти стана кошара за пръстите ми, а дъха ми стана част от вдишването ти... понякога, когато ми се наложи,обличам бялата лунна блуза със ситните копченца и лягам в леглото..."пияна"...без теб, само със самотата под мишниците и болката в глътката, не ти казах това, защото ще ме упрекнеш, не ти казах кога замених едното пиянство с другото, но ти вероятно си го усетил, какво, че го казвам на този лист, нали само аз ще си го чета...помниш ли добре деня в който заключи сам вратата си за да не си тръгнеш с мен...аз го помня, от него започнах да "пия", за да преживявам всички твои избрани превъртания на ключа в собствената ти ключалка, а бялата блуза оставих непрана след поредното напиване, за да ми напомня, колко низко мога да падна...помниш ли
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
