Постинг
30.03.2009 17:35 -
един ден, когато порасна
един ден, когато порасна достатъчно, за да не вярвам в бонбоните в очите, ще си купя каравана и кон
каравана, за да има къде да държа чадъра си и да се ядосвам, че пак съм го забравила на излизане
коня, за да ми тегли караваната, в която ще стои чадъра, за който ще се ядосвам, че съм го забравила, когато завали дъжд
няма да ми трябва увеличение на заплатата, защото коня ще си е на естествено гориво, а и няма да зъмърсява оклоната среда
караваната пък ще си я спирам където искам и докато кончето пълни резервоара с зеленийки аз ще лежа в теменужките и ще наблюдавам как забременяват от слънцето, как наедряват и тръскат главици, как птиците ловят вятър с крилата си и играят на криеница с повея, а той, повея, си мисли, че ги държи реещи се в небето, после, когато теменужките родят кутийките със семенцата си, а птиците и повея най после се разберат кой кого лови-държи и кацнат на поляната с теменужките уморени от гоненицата, ще си яхна коня и ще подкарам караваната към следващото място, където не ми е мястото, докато открия между небето и земята това място, на което ми е мястото, и така ще обикалям местата на които не ми е мястото на гърба на коня, който дърпа караваната, в която е чадъра, който ще забравям на всяко излизане и ще се ядосвам на всяко мокро връщане...кръговрат с ключалка на шията ми
един ден коня ще остарее и ще спре да ме носи на гърба си, тогава ще гледам дълго влажните му очи докато той умира, ще го галя по потните рамене, ще целувам бърните му и ще умирам с него
един ден караваната ще ръждяса и ще спре да бъде мястото за чадъра ми, тогава ще я погледна за последно и ще ръждясам заедно с нея
един ден ще се сетя за чадъра си, ще го взема, но няма да има смисъл да се пазя, защото всички дъждове ще са ми приятели и ще валя заедно с тях, а чадъра ще е ненужен и аз ще стана ненужна като него
един ден, ако не открия мястото си между небето и земята, ще си измисля мои земя и небе и място в тях, за да има къде да умирам, ръждясвам, ненужнотея и тогава, на мястото, където не ми е мястото, ще стана измислена
един ден, когато порасна, ще си купя каравана и кон, защото тях няма да мога да ги измисля и поне веднъж ще имам нещо истинско преди да се превърна в измислица
каравана, за да има къде да държа чадъра си и да се ядосвам, че пак съм го забравила на излизане
коня, за да ми тегли караваната, в която ще стои чадъра, за който ще се ядосвам, че съм го забравила, когато завали дъжд
няма да ми трябва увеличение на заплатата, защото коня ще си е на естествено гориво, а и няма да зъмърсява оклоната среда
караваната пък ще си я спирам където искам и докато кончето пълни резервоара с зеленийки аз ще лежа в теменужките и ще наблюдавам как забременяват от слънцето, как наедряват и тръскат главици, как птиците ловят вятър с крилата си и играят на криеница с повея, а той, повея, си мисли, че ги държи реещи се в небето, после, когато теменужките родят кутийките със семенцата си, а птиците и повея най после се разберат кой кого лови-държи и кацнат на поляната с теменужките уморени от гоненицата, ще си яхна коня и ще подкарам караваната към следващото място, където не ми е мястото, докато открия между небето и земята това място, на което ми е мястото, и така ще обикалям местата на които не ми е мястото на гърба на коня, който дърпа караваната, в която е чадъра, който ще забравям на всяко излизане и ще се ядосвам на всяко мокро връщане...кръговрат с ключалка на шията ми
един ден коня ще остарее и ще спре да ме носи на гърба си, тогава ще гледам дълго влажните му очи докато той умира, ще го галя по потните рамене, ще целувам бърните му и ще умирам с него
един ден караваната ще ръждяса и ще спре да бъде мястото за чадъра ми, тогава ще я погледна за последно и ще ръждясам заедно с нея
един ден ще се сетя за чадъра си, ще го взема, но няма да има смисъл да се пазя, защото всички дъждове ще са ми приятели и ще валя заедно с тях, а чадъра ще е ненужен и аз ще стана ненужна като него
един ден, ако не открия мястото си между небето и земята, ще си измисля мои земя и небе и място в тях, за да има къде да умирам, ръждясвам, ненужнотея и тогава, на мястото, където не ми е мястото, ще стана измислена
един ден, когато порасна, ще си купя каравана и кон, защото тях няма да мога да ги измисля и поне веднъж ще имам нещо истинско преди да се превърна в измислица
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
