гледам  филм, на ужасите естествено, тя се е закачила на врата му като красива папионка, краси го значи, какво ще прави без нея собствената му суета, а погледа и е в задния джоб на дънките, ръцете и опипват лицето му, дори незнаейки какво търсят, по задължение някак си,но нежно, тръгват, излизат, рамо до рамо, а на такова разстояние един от друг, после става трагично, тя го поглежда нежно, та нежно в очите, с онзи поглед, който би трябвало да означава "обичам те"  или нещо подобно, но понеже е забравила какво е да обичаш остават само пътечки от единия до другия, уж нежни, като от тъкана селска черга, да извиняват домашните пътеки, толкова са топли и красиви, следва финала , в който той, оронил глава на собственото си рамо, върви след нея, жената която нежно владее не сърцето, а  задния му джоб, ляга до него, но в мислите и има само пустеещи оазиси, гледа го в очите нежно разбира се, когато само тя пожелае, но  прозореца в нейните е нежно  затворен
не искам такова нежно обичане
не искам
обичай ме някак си по жестоко
обичай ме докато съм още зелена и умея да обвивам бедра около кръста ти като див бръшлян
обичай ме докато още съм гъвкава като лоза и имам сокове от които да приготвиш виното си, пролетно, лятно, есенно...слънчево, дори от житото ми си направи вино, изстискай всички сокове и не доливай вода, нито захар добавяй, сладка съм, ще ферментирам само от пръстите ти
обичай ме ужасно някак си, пожелавайки ме докато рисувам с мигли дъга на гърба ти
не мога да съм нежна, дива съм, като сляпа кучка, която се крие покрай гумите на камионите на здрач и се чифтосва задъхана, влажна и потна, но само с един пес, само с един
не идвай с дънки, и облечен не идвай, няма нежно да бръкна в джобовете ти и да те привлека към мен, докато гърдите ти опрат моите, ще съм жестока, ще разхвърлям дрехите ти навред, за да гледам после движенията с които ги вдигаш, така умея...ще стъпя боса в очите ти и ще разтворя всички прозорци в тях, без да почиствам и без да изхвърлям събраните от бъдещето спомени, ще те обичам жестоко, обвивайки те във лепкава влага и въздушни коренчета, на пръсти върху стъпалата ти, за да докосвам гладна  лицето ти и да дишам дъха ти ненаситно, като колибри в чашка на орхидея, ти пий или пей, раззвънявай ме или притихвай, мога да бъда камбана, не виликденска, а манастирска, ти решавай какво да направиш със мен, вино ли да ти бъда или вина
ей така ме обичай, ужасно дълго, ужасно диво и...свободно

"Недей да ме питаш –
защо не те гледам...

От обич залитам,
от нежност немея...
Не съм ли желана,
от тебе – отречена –
разбита съм пяна
в ревът на моретата...
По-сляпа от буря –
безпътна, нестихваща;
по-късна от дума,
прошепната в нищото...

Бях млада лозница
от лудост изправена,

бях грозде за пиене...

Но вино не станах..."

:)