Постинг
21.04.2009 21:32 -
знаеш ли как да свалиш булчинската ми рокля
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 583 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2009 21:36
Прочетен: 583 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 21.04.2009 21:36
знаеш ли как да свалиш булчинската ми рокля
не знаеш ли
ето как
не ме бързай, не ме бързай...вземи стръкче мъглица в ръцете си и измий лицето ми с него, поръси устните ми с полъх от пръсти, изчакай ме да се приготвя за теб, дай ми време да среша косата си, да пръсна в очите усмивка, да изтрия сълзите и да вдигна лице, тогава ме докосни, ала плахо, искам да усетя разтреперването ти, онази тръпка, която минава през мекото на раменете ти и стига до върховете на пръстите, разкопчавай белите копченца толкова бавно сякаш редиш пасианс за живота си, изнизнвай ги от всяко иличе така, че да усещам как гъделичкат кожата на гърба ми, не се замисляй, когато стигнеш до последното, сложи ръка на гърба ми и прокарай длан отгоре надолу, хвани първото което срещнеш и здраво се дръж за него, като съндъче от черна вода го извади и оближи ръбчето му, каквото и да е то, каквото и да държиш, после не бързай да сваляш роклята, остави я сама да се плъзне, нека лъсне облото на раменете ми в тъмната стая, нека светне кожата ми като фар за заблудените ти в тъмното очи, преглътни...и пак преглътни, не ме бързай, имаме толкова малко време, преди да звъннат камбаните в полунощ, венчай се за мен, вдъхни аромата на захаросани орехчета от кожата ми, нека стигне до онази молекула в тялото ти, която вече пищи от желание, и пак не ме бързай, имам толкова върхове, падинки, височинки, тръгни по мен, нали съм ти кална пътечка, обиколи всички изворни места, напий се със соковете ми и зажъднал жаждата ми бъди готов да полея пустинята ти, не ме бързай, още не...роклята шумоли на небрежно купче до босите ми глезени, деколтето прикрива едва прасците ми, зная какво ти е, между пръстите ти парят следите от копченцата, по дланите ти жужи желанието да бъда първото мънисто нанизано на шията ти, но не ме бързай, преглътни...и пак преглътни, остави ме да те погледам, гола, нахална, безобразна, несъвършенна...когато напълня очите си с теб ще ти покажа гърба си, ще видиш онази пътека в средата, по която ще искаш да хукнеш, но не ме бързай, пусни ме... полунощ е, време е да се връщаш откъдето дойде, връщай се, ако можеш да си тръгнеш така, ако можеш да ме изпуснеш така...ти си пепеляшко, аз имам булчинска рокля...време е да остана спомен, време е...
може да си събличал вече булчинска рокля, но не и моята
не знаеш ли
ето как
не ме бързай, не ме бързай...вземи стръкче мъглица в ръцете си и измий лицето ми с него, поръси устните ми с полъх от пръсти, изчакай ме да се приготвя за теб, дай ми време да среша косата си, да пръсна в очите усмивка, да изтрия сълзите и да вдигна лице, тогава ме докосни, ала плахо, искам да усетя разтреперването ти, онази тръпка, която минава през мекото на раменете ти и стига до върховете на пръстите, разкопчавай белите копченца толкова бавно сякаш редиш пасианс за живота си, изнизнвай ги от всяко иличе така, че да усещам как гъделичкат кожата на гърба ми, не се замисляй, когато стигнеш до последното, сложи ръка на гърба ми и прокарай длан отгоре надолу, хвани първото което срещнеш и здраво се дръж за него, като съндъче от черна вода го извади и оближи ръбчето му, каквото и да е то, каквото и да държиш, после не бързай да сваляш роклята, остави я сама да се плъзне, нека лъсне облото на раменете ми в тъмната стая, нека светне кожата ми като фар за заблудените ти в тъмното очи, преглътни...и пак преглътни, не ме бързай, имаме толкова малко време, преди да звъннат камбаните в полунощ, венчай се за мен, вдъхни аромата на захаросани орехчета от кожата ми, нека стигне до онази молекула в тялото ти, която вече пищи от желание, и пак не ме бързай, имам толкова върхове, падинки, височинки, тръгни по мен, нали съм ти кална пътечка, обиколи всички изворни места, напий се със соковете ми и зажъднал жаждата ми бъди готов да полея пустинята ти, не ме бързай, още не...роклята шумоли на небрежно купче до босите ми глезени, деколтето прикрива едва прасците ми, зная какво ти е, между пръстите ти парят следите от копченцата, по дланите ти жужи желанието да бъда първото мънисто нанизано на шията ти, но не ме бързай, преглътни...и пак преглътни, остави ме да те погледам, гола, нахална, безобразна, несъвършенна...когато напълня очите си с теб ще ти покажа гърба си, ще видиш онази пътека в средата, по която ще искаш да хукнеш, но не ме бързай, пусни ме... полунощ е, време е да се връщаш откъдето дойде, връщай се, ако можеш да си тръгнеш така, ако можеш да ме изпуснеш така...ти си пепеляшко, аз имам булчинска рокля...време е да остана спомен, време е...
може да си събличал вече булчинска рокля, но не и моята
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
