любовта на жената, нуждата на мъжа- без обратен знак, без опит за обръщане на посланието, без намек, че съществува друго фразеологично съчетание, без предиката да предявява претенции за действието и въздействието над субекта, трудна тема за разговор, още по трудна за мислене, най трудна ако я мислиш сам...или не е така, спокойствието на обекта над щурите помисли за среда и крайности на субекта, не че не ми е познат опита за измъкване от цялата ситуация, замислете се само колко пъти ви се е случвало да попаднете във такава, обаче, в цялата ми писанка има един тънък момент, една ведра уловка, и понеже зная, че все някой ще я забележи, ще и обърна особенно внимание
ами любовта на мъжа- ще попитат някои
тя ли...тя е реката която го люлее, сладостта, която вгорчава нощите му когато е сам, сутрините му, в които алармата закъснява  но той се чувства добре сам, блуса му, който танцува с нея, но  сам, или поне през повечето време, "да"-то му, но само
вероятно не съм права, защото пък най хубавите песни за любов са изпети от мъже, докато жените лицемерно прикриват чувствата зад разголена плът и високи децибели, мъжете пеят някак си...докосвайки те, умеят, но...както казах, това е вероятност
извинявам се на всички, които обидих несъзнателно
приемам критики всякакви, но мисля че "любовта на жената" не е това което е "нуждата на мъжа"
същото важи за обратното твърдение

               

че не е сам. Различията идват оттам, че жената е под влияние и на Земята и Луната, докато мъжът е предимно Слънчева натура :)

по въпроса за земята, луната и слънцето, защото съм сигурна, да не кажа убедена, че ги наричаме така, заради функциите, които изпълняват, но ако се замислиш, dennis, те са Едно цяло...не се делят, защото са неделими едно от друго, съществуват заради съществуването на другото, не заради нуждата му...Земята е една заради едното Слънце и неин спътник е едната Луна...Едно, разбираш ли, Едно, без нужди, без

във Вселената и в частност - нашата Слънчева система, всичко видимо-материално служи на Духа, това е Едно-то, за което най-вероятно говориш.

говорех за Едно, което са мъж и жена, половините на Едно цяло, така, че да не се използва сравнение с природата и принадлежността им към материални неща, още повече такива като звезди, слънца , планети, от които и без това сме част...направим ли го така означава, че имаме в нагледно действен план "любовта на жената- нуждата на мъжа"... в повечето случаи е така...а може и да греша

половинки, четвъртинки и други кратни може да има при животните, а човешкият дух вече е едно цяло.

нима до сега не е бил...
браво на този, който се чувства завършен дух, но самият ти даде различни начала на жената и мъжа,тоест- раздели ги, това исках да ти кажа, dennis, те идват от Едно, остават Едно и са Едно...душите ни трябва да си го припомнят

обитаващ човешкото тяло, той е завършен и затова му е дадена пълната свобода и свободната воля да избира - добро и/или зло. няма химерни сродни половини, има сродни души и духовни групи, с които можеш пълноценно да общуваш и да се развиваш по-бързо. душата, която е проявление на духа в конкретния живот, има пол, но самият дух по същество е безполов. така че - за какво разделение може да става въпрос тук?! :)

разделението идва от нас, ние сме го измислили, за да внесем яснота по въпроса за половете, а колко сме го изяснили е друга тема
да, духа има свободата за избира, но самият избор е ограничение на тази свобода , защото е условие от което зависи тя
свободата е когато нямаш избори и СИ това, което Си без условия, без да определяш добро и зло, слабо и силно, високо и ниско, без оценки по скалата на този свят, защото кой ги определя
припомням ти своите думи още в първия коментар "не се делят, защото са неделими"
всичко друго са избори, дори избора да не избираш