Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2009 22:40 - непознатата позната
Автор: sblasaci Категория: Други   
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:
0



тя ли..о, тя
в нея нямаше нищо особенно, беше съвсем бегла,  не блестеше с аристократизъм и амбиция, не дишаше огнени езици, не властваше, не се движеше грациозно, не кокетничеше и не използваше скъпи парфюмо-мухоловки, не изкарваше много пари и не беше желана партия за едрите бири, хълбоците и не се полюляваха нито сластно нито сладострастно,миглите и бяха къси и не се преплитаха трептейки, когато премигаше, не притежаваше собствен чар, ооо, тя не беше нищо особенно, не приличаше на тъмна вода и не влачеше калища, халища, влагища...беше простичка по строеж, само няколко атома обичане, крехко стъбло, пълно кърмило, аромат на трева, брега и ронлив и кален, потъваш в него до глезени и не умееш да се измъкваш, или умееш, ала не искаш, или не искаш, но го правиш насила, боже, каква кал, лепкава, полепва по пръстите ти, по жадните устни и те държи обвит в нея докато засъхва и се напуква по кожата ти, и така ти се иска да останеш в нея дълго, дълго, дълго...толкова дълго, че да забравиш кой си...косата и растеше полубавно, като косена редовно трева, също като очите и, те пък нарастваха само когато обичаше, а тя дори не разбираше, че го прави, в тези състояния нежните раковини  на ушите и ставаха прозрачни и розови, толкова тънички, като девствена ципа, и ти се струва, че ако прокараш език по тях ще си проникнал в нея, заради настръхването,  вероятно така си мислеха мъжете, забили поглед в лицето и, в устните и, също нищо особенно, просто малко по наситено розови, като точно копие на четирилистие, приласкаващо и нежно...е, тя не беше нищо особенно, дори не вдигаше поглед преминавайки покрай тях, а сякаш го забиваше още по надълбоко в земята, сякаш ореше с очи, търсейки къде да се посее и покълне, а нямаше къде...тя...толкова бегла, сивееща от тихия шепот на болните благодарни сълзи, с изпъкнали капачки на коленете, с несиметрични атоми, неграциозна, но истинска...просто тя, пред която Те губеха думите си, преди да разберат, че са изгубили себе си



image







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521709
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323