Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2009 21:57 - избори в клетка
Автор: sblasaci Категория: Други   
Прочетен: 690 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2009 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
цял ден става дума за избори, от сутринта, от момента, в който трябваше да избера дали да започна да работя или да остана още малко несъвършенна  и истинска, после задължителното условие- маска за през деня, и то такава, че да скрия истинската и да извадя от дневния си гардероб деловата жена, и това е избор, после трябваше да избирам между педагогиката на хартия и моята собствена, за пореден път сблъсък на разбирания, за пореден път летене до ниското ниво, там, слънцето е изгряло само ако се вижда на небето, и пак избор- баща ли да бъда, майка ли, леля ли, а аз не искам да играя социални роли, искам да бъда себе си, избирам това, но не се класирам в условностите, така се живеело тук, трябвало да си това или онова, но не и да си О например, следващия избор е между почивката и още едно натоварване, естествено избирам натоварването, коленете ми вече пукат, гърлото ми е пресъхнало, езика ми се е втвърдил и станал като подметката на платненките на сина ми- бял и студен, прибирам се, за да овладея поредния избор- за или против  физическото  усилие след целодневното психологическо, избирам...пътеката е утъпкана от хилядите стъпки по нея, днес дори сина ми се състезава по същите червени камъчета сгур, а аз крещях в публиката "да-вай, да-вай, да-вай, ай-де наш`те, ай-де наш`те..." е, да, гледаха ме очудено, но това беше мой избор, задъхвам се и сега от напрежението, сърцето ми се люлее на върха на езика и наднича през пресъхналата ми уста, брои обиколките- седем...осем...мамка му...десет- край, избора си беше мой, аз съм си виновна за спуканата киста и болката в коляното, потта студенее по гърба ми на тънка вадичка по посока отгоре надолу на гръбначния стълб, треперя...прибирам се, избирам да продължа да се раздавам, не че имам кой знае колко, но така трябвало, така ставало в нормалните семейства, такива били задълженията там, боже... а моето не е нормално, ура, не правя избори, разполагам с живота си  и не завися от никого, мога да решавам как да мине деня ми ... всъщност не, не мога, когато избрах да съм свободна не знаех, че  да си взел решение да притежаваш свободата си все още нищо не означава, защото ако си свободен ставаш зависим от условията, които ти поставят другите, и вместо да владееш живота си той става подчинен, тогава защо ти е свободата да не вземаш решения и да не правиш избори, има ли смисъл смисъла и ако си зависим от някого, ако някогото не разбира, че нямаш избор и защото не искаш да избираш вече и защото си свободен и защото няма какво да избираш
ето такива мисли ми заемат главата, а се чудя защо ме боли и защо сърцето ми се превръща на птица...остана ми последния избор- да му отворя ли клетката


                          image






Гласувай:
0



1. chrisi - .....:(
22.05.2009 16:26
Изборът винаги е труден.
Но съм сигурна,че винаги избираме най-доброто за себе си.
Защото всички сме егоисти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 521507
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323