Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 09:34 - из "неписания дневник на една пияна жена"- колко тежат десет дена
Автор: sblasaci Категория: Други   
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.04.2009 09:38


тази сутрин мисля...не че умея, опитвам да разтоваря главата си и да прехвърля всичко на раменете, облите, малко по силни са от женски, налага се, мисля ... върху времето мисля и измислям, задушавайки се в мислите си, че няма друга универсална мерилка за време освен любовта, тя няма везни, блюда, тежести, теглилки, повече по малко...мери се във време, не, тя мери времето, и нито в количество, нито в качество, мери го в самотеене и живеене, в тази бройна система една минута, десет минути, десет дена , десет години са едно и също нещо, болката или радостта са еднакво силни за различните периоди от време, колко тежат десет дена...колкото четири месеца, колкото следващите минути до края на листа, пак пиша на средния, така и не се научих да започвам отнякъде, все от средата го карам...студено ми е, като пеперуда под сутрешна роса съм, не зная дали да разперя крила на слънцето или да се свия в пашкул и да чакам следващите десет дена убийство на прашеца, няма и кого да питам, мобилните са забранени, калейдоскопите на повикване нямат право да поглеждат през себе си...десет минути пиша, а в гърлото ми буца до буца, а отворя уста  - а съм...така е десети ден вече, отпивам едър гълток самота, изпушвам смърдящата пура на болката, вдигам три пръста, свити като за прекръстване , което не умея, и бърша ли бърша сълзи, лицето ми стана като корицата на дневника - омачкано и на петна, десет дена...в колко от тях бях двайсетгодишна и в колко петдесет...бре, сълзите ми са солени, помня, че пиех жито, за да са сладки, десет...десет...десет...кратки порции убийство, на земята, пред вратата на обиталището, лежат смачкани листа  от растение някакво, дори името му ме боли...колко тежат десет дена, и защо реших, че са десет, любовта в десетици ли се мери...край, стига глупости, пияна съм явно, пък и мисля, кафето ми е студено, горчиво, време е за социални роли, стига неудобни истини, няма да се кръстя, ще оставя вратата на църкавата си отворена та всички халища, на метли и без метли,  да се втурнат с писъци вътре и дано изметат болката, поне за ден...
и хей, фортисимо, ако някога мериш силата на мелодия с паузи и единица трябва да знаеш, че десет дена умиране тежат колкото десет секунди подобие...няма толкова дълги мелодии, след паузите те просто свършват

умират

image






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 516845
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323