Постинг
30.04.2009 23:13 -
усмирена интелигентност
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2009 23:25
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.04.2009 23:25
живееха Там, в нищото почти, в пресечната точка на полета на орлите, там, където облаците събличаха старите си одърпани перести дрехи и надяваха купести тоги, на това място дъгата топеше пръсти в боите от пръските на един водопад и стоеше разкрачена над бляскавата змия на реката, която пък заговорнически надничаше под полата и,за да види натрупването на цветната влага и сливането на цветовете в желанието си един за друг до чисто, чисто бяло, на това място имаше огромна купа, която бълбукаше тихо денем и нощем, в нея красиви жени с дълги бели дрехи пускаха нещо невидимо с онзи жест, който казва "това е магия...", варяха елей от копнеж, чист, чист неж... на това място желанията бяха доказателства за съществуването дори на беглите идеи, а идеите нямаха никакво значение, бяха важни желанията, бяха важни дори само мислите за желанията, на това място разума не беше идол, тук се чуваха ударите на сърцата и плясъка на платната, по снега, като по пергамент, лежаха отпечатани плитки от дъх, поглед и вятър с една бяла свързаща ги нишчица, светкаща и на светло и на тъмно, в полутъмното даже, и в полусветлото, живееха там...там никой не наричаше смеха "дяволско дихание", защото той се сипеше и ронеше пухкав, пръхкав, рохкав, мек...да потънеш в него, в утробата му, която там наричаха "усмивка", и да се родиш като цепчици край устните, като свито юмруче, от които да изтича радостта, на това място те бяха участници, а не неми съзерцатели, живееха бурно, опасно, неспокойно, купестопересто, настръхнало, всякакво...живееха
някъде високо високо в небето, тук, където царуваше разума, дъгата беше в един цвят, почитаха се интелигентните, целуваха се ръцете и краката на умните, амбициозните бяха на почит и използваха дъното на водопада за да готвят кисел сос, с който хранеха кикота си...
искам да остана на мястото, където интелигентността е усмирена
някъде високо високо в небето, тук, където царуваше разума, дъгата беше в един цвят, почитаха се интелигентните, целуваха се ръцете и краката на умните, амбициозните бяха на почит и използваха дъното на водопада за да готвят кисел сос, с който хранеха кикота си...
искам да остана на мястото, където интелигентността е усмирена
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
