чудо е да срещнеш отражението на душата  си

/не че разбирам от души, но мисля, че зная твоята, защото е моя/

още по чудо е да  го пропуснеш да изтече от светлината

/ виждал ли си как се отронват капчици роса по паяжина /

да износим отраженията си

/ огледалото не познава родилните мъки, то просто вижда /

да ги родим

/отгледай ме в шепи...като бонбон в джоба ти/

без страх от отвъд огледалото

/ ела  /


                                

дали изгаря отражението,
а призмата пречупваща го
тя дали гори...

И с ник и без ник...влезна ли при теб, раждам се преди умиране!

нито гори, нито изгаря...
чудо е, че толкова много боли
и пак го искаш
в призмата от отблясъци
на рамото ти
кротко да спи

...с едното обърната към множеството, а с другото към Един!

щом мислиш, че множеството и Един са различни
и кой казва кое ми е "едното" и кое "другото"