цветовете на дъгата са осем, не седем…този, последния, е белия, това е цвета, през който се виждат нещата от другите светове случайно попаднали тук и оставащи в повечето случаи невидими, тази сутрин погледнах през него, за кой ли път вече го правя, не винаги се получава, но тази сутрин Видях, Видях нещо, което  е толкова очебийно в края на юни, че  по скоро може да стъпиш в локва вода зяпайки дъното и отколкото да не го забележиш
видях гнездопада
видях нападалите гнезда под зелените поли на дърветата, докато те, дърветата, обличаха и тръскаха пищната писменост на зелените си символи, от клоните им се срутваха с тих пукот, крепетирайки, изоставените  домове на птиците, това се случва всяка година в края на юни, стига да умееш да гледаш през бялото на дъгата, цяла седмица децата събират шепчени и по големи домове, изградени от коси дълги, коси къси, тревички, сламчици, лентички, пръчици, лъскавинки, пухчета, собствена перушинка, дъх, топъл дъх за спойка, вероятно птича слюнка и обич…най топла е обичта…още се усеща в изсъхналото дъно на всяко гнезденце, там, където е имало една единствена нишка прикрепваща го към клона, оставайки самотно и празно тази нишка изсъхва в продължение на дванадесет месеца, и сега, точно сега, в края на юни, при първия по силен полъх на вятъра пустите домове рухват на земята, няма птица- няма дом, една птица не би могла да задържи медената вратовръзка на дома си завързана, защото не би могла сама да сбере прашец от обич, да го стъпче с пръстенца както се мачка грозде, за да пусне сочеца си и да прикрепи с него гнездото си към който и да е клон, нужни са две птици с едно общо крило за летене…
започна гнездопада, кой знае до кога ще продължи, наблюдавам го вече втора седмица и въпросите свързани с думата „дом” се наплождат в мен, като складирана в мравуняк храна за зимата, дом…имам ли дом, къде е моят дом, гнездопада ми привърши, живея в обиталище, което мразя и всъщност не зная къде съм, защото  ако един ден не се върнеш у дома това означава, че не си бил никъде, че самият ти не си бил…дом…гнездо от мед, връв и макове…бих ли могла да спра гнездопада, проглеждайки в бялото...била ли съм...съм ли

гнездопад и дом

"нужни са две птици с едно общо крило за летене…"

sblasaci , Вие сте била птица! летенето не ви е чуждо, никак!
Поздрави!:)