Постинг
22.06.2009 19:07 -
споделено "не знам какво си"
Автор: sblasaci
Категория: Други
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2009 19:29
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.06.2009 19:29
не, този път не съм аз, думите приличат на моите, но не са, това е част от живота на една жена, която познавам, в душата и се случва...оставям на вас да видите какво, ето...
***
Тихо е.
Сиво,пусто.
Само студена въздишка обхожда душата ти
и отронва последните листи живот.
Тихо е.Празно...
Чувстваш се малък и свит-жалка топчица в нищото.
Осъзнаваш как си мислил, че имаш нещо,
което всъщност никога не си имал...
Мечтал си на сън, а не си сънувал.
С отворени очи вперени в живота
си търсил онова, което си искал.
Прегръщал си илюзията,смятайки я за истинска и
разтваряйки ръце виждаш, че там няма нищо от това,което искаш.
Оглеждаш се с парещ поглед, за да пробиеш празнотата и да намериш,
това което те изгаря.
Намираш го...а то не е твое...
и пак се свиваш с надеждата от теб да не остане само пепел.
Път
Настръхнала вървя по пътя,който сама съм избрала.
Свила съм ръце в джобове и стискам мечтите си.
Вървя боса по вече окосени ливади
с цветя някога живи...
Добре, че боцкат ходилата ми и ми напомнят,
че Аз съм жива ...
Гледам в краката си, за да не сбъркам посоката
или да не хукна назад, защото няма къде да се върна...
Още в началото обърках пътя,четейки указания от страници,
които не са написани.
Вървя задъхана само за да не спра и стискам силно мечтите си...
Нали съм тръгнала да ги намеря...
Толкова се старая, а вече не усещам краката си...
И пътя се губи...
А имаше ли път или аз самата отдавна съм се изгубила...
***
Тихо е.
Сиво,пусто.
Само студена въздишка обхожда душата ти
и отронва последните листи живот.
Тихо е.Празно...
Чувстваш се малък и свит-жалка топчица в нищото.
Осъзнаваш как си мислил, че имаш нещо,
което всъщност никога не си имал...
Мечтал си на сън, а не си сънувал.
С отворени очи вперени в живота
си търсил онова, което си искал.
Прегръщал си илюзията,смятайки я за истинска и
разтваряйки ръце виждаш, че там няма нищо от това,което искаш.
Оглеждаш се с парещ поглед, за да пробиеш празнотата и да намериш,
това което те изгаря.
Намираш го...а то не е твое...
и пак се свиваш с надеждата от теб да не остане само пепел.
Път
Настръхнала вървя по пътя,който сама съм избрала.
Свила съм ръце в джобове и стискам мечтите си.
Вървя боса по вече окосени ливади
с цветя някога живи...
Добре, че боцкат ходилата ми и ми напомнят,
че Аз съм жива ...
Гледам в краката си, за да не сбъркам посоката
или да не хукна назад, защото няма къде да се върна...
Още в началото обърках пътя,четейки указания от страници,
които не са написани.
Вървя задъхана само за да не спра и стискам силно мечтите си...
Нали съм тръгнала да ги намеря...
Толкова се старая, а вече не усещам краката си...
И пътя се губи...
А имаше ли път или аз самата отдавна съм се изгубила...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
