Постинг
23.06.2009 23:08 -
из "неписания дневник на една пияна жена" - тридесет и пети
тридесет и пети - числително редно или числително бройно...не, не, не съм дата, по скоро бройно, случайно попаднало в нечии напътствия за ползване на пътеводител, някакво си бройно число, числително, бройка, нищо повече, може с него, даже е желателно, защото е на повикване безотказ триста шестдесет и пет дена в годината, а може и без него, когато пречи за изпълнение на задълженията, въпрос на избирателна елиминация и още по избирателно желание, не ми се налага да изпадам от действителността си, за да зная това, наредена съм в някава класация, в която всъщност не се класирам, защото не фигурирам, не мога да легна по гръб с очи към небето, все дати ми се привиждат, не мога да легна и по очи, все на земя ми мирише, и ме тегли към нея, тогава къде да легна...или да лежа сама или да лежа със всеки, а не искам така, тогава какво искам, аз и искането едно и също ли сме, щом аз зная къде е дома ми, а искането знае, че сега не е у дома си, но не смее да го признае от страх да не пропусне някое от наложените платежни или някое доброволно задължение...ей това не го разбирам, сигурно защото от употреба и време са ми се изгубили разбиранията, останали са само усещанията, а това, че се чувствам като копринена кърпа с която са забърсали утайки и съвсем случайно са повлекли като използвана тоалетна хартия подир стъпките не е нищо ново, сигурна съм, че има и други, които се чувстват така, но се страхуват да си го признаят и разпъват устни в порочни усмивки, сякаш знаят какъв е пола на костенурката, дето ги е нацвъкала точно в този свят и точно в този вид, на четиридесет години да ти отнемат магьосническата шапка поради некадърност да докажеш себе си и желание да правиш магии, въпреки,че в радиус от стотици километри няма нито едни магьосник, и въпреки, че целият ти живот се случва в точно тази магьосническа шапка, е изкуствено убийство, нещо като да живееш във фотоапарат и да рисуваш всичко, което собственика му вижда през него, но в един момент да ти свърши синьото, после жълтото, после червеното, после...после всичко да ти свърши, дори звуците и ароматите, накрая да няма нито черно нито бяло от теб, защото собственика е снимал, снимал, снимал и нито веднъж не е заредил касетката ти с бои и така сам е унищожил цялото твое време престой на служба във фотоапарата, защо ли съм толкова странна сега, вероятно защото съм пияна, въздуха е от вино, всяко вдишване на ликуващо пируващото за моя сметка, не къде да е, а на море, време ме пробожда...казах ли, че мразя времето, споменах ли, че условието да го преживея е да бъда лека жена...май не...е, споменавам го...майчице, този въздух така тежи, винено отровен, а гроздето още не е набрало сили дори...но е така, вероятно, защото съм тридесет и пети, дата, която помня от детството си, че не съществува в календара, дата, с чието присъствие трябва да се внимава, но нали не съществува, тогава...тридесет и пети май, тридесет и пета, тридесет и пети, поредно бройно, бройна, бройка...има ли причина да ме има, освен конците
.jpg)
.jpg)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
