прибираш се, обувките вървят краката, под стъпките ти ляга тежко деня, тежи ти, отвътре ти тежи, нещо те стиска за гърлото и те души поетапно, за пореден път, казваш си "добре де, мамка му, какво толкова, още една вечер с голямата мечка в прозореца, хубаво е, че единичното легло е широко..." казваш си, но не си вярваш, изпратил си залеза с очи, посрещнал си празното в себе си с отчаянието , което е станало на буца в гърлото, изгубил си още един ден, посрещнал си тръгващите и си изпратил пристигащите...никого не си видял, някакъв случаен полъх на случаен парфюм на случаен човек случайно ти е напомнил нещо извънредно, от тогава те души,стиска, извива, въздух не ти стига и ти иде да биеш, биеш ръце в стените си...стъпалата към обиталището тази вечер нямат брой, болката в подножието на пъпа расте нагоре и заема половината територия, останалата отдавна е превзета, предадена...пред вратата символична купчина куришки от гълъби, смрадливи, поне една лопатка, като местопредназначение на самия теб, ключа скърца в ключалката заяждайки се с езика, с бравата, с всяка изпъкнала повърхнина, но не ти се мисли за това, хладилника пълен, банята мокра, на леглото спалното бельо от сутринта, небрежно захвърлено в очакване на тазвечершната кожа, вероятно по различна, някъде из вътрешността едно тъничко пискунче врещи от пъвородния глад, но не ти пука...сядаш на крайчеца на дивана и вперваш очи в черномраморното покритие на сгъваемата маса, защо да я разгъваш, има ли смисъл за една чиния, има ли смисъл от едната чиния...котката се примъква тихо и търка прозрачни мустачета о ръката ти, миришеш на сладникава пот и тя усеща това, на феромони също ухаеш...замърква, заплакваш...навътре...и още навътре, докато се задавиш от самота...болката в челото те вдига на крака и отпрашваш към банята със скоростта на галопиращ охлюв, после компютъра, две три песни, които те довършват, скайпа е пуст, няколко абоната, от които няколко не ти говорят...подмножеството те притиска, вперваш очи в огромното поле на монитора и се взираш очаквайки да ти дойде апетита, но там няма никой, тенджерата е празна, тавата облизана, посудата е отишла на море в мивката...очите се насълзяват за кой ли път тази вечер, този ден...как се вечеря сам...как се заспива сам...котката опъва корем между клавиатурата и монитора, поглежда те с присвити очи, "стига си мрънкал...мъркай..." а ти не можеш вече нито едното нито другото, мъртво ти е, тръгнал си с пристигащите и си останал с тръгващите, пристанище  си, което не знае къде да акустира, докато корабите му стоят на едно място навътре в морето, брега си ли да бъдеш или вътрешността...разкъсал си се, раздал...за теб...нищо, толкова колкото нищо...как се вечеря сам, как се заспива сам...как

              

постепенно думите навътре губят смисъл......заглъхва ехото.......плажът винаги остава самотен наесен....много тъга-прогони я с ОБИЧАНЕ.
:)

ли питаш...
абе ти сляп ли си бееееееееееееееееее

kak se zaspiva sam , kak se ve4erq sam.... neznam 4ove4e, neznam...predpolagam e ne6to stra6no.... za6to ne se poogleda6 i potarsi6 ..polovinkata si...potarsi q..moje da e okolo teb....ne se ostavqi samotata da te uni6toji ....jivei.. vlubi se, me4tai..

...никого не си видял...
...навътре...и още навътре, докато се задавиш от самота...
...разкъсал си се, раздал...за теб...нищо

да

Защо не погледнеш така: самота - определение за състоянието човек. И тогава няма обезпокоителни разлики между видимо и невидимо самотните

живота е занимание самотно, човек е състоянието му, а не състояние на себе си

значи не ,което е не е да ,което е не, защото не е да,,,, :) ясно

ти ли определяш кое е не е, кое е е, кое е кое

Не

имаш си котка, вземи си куче - че и две даже, и ще видиш колко ти е гот. Е, отвреме навреме можеш да прибереш за кратко и някоя мацка, но то ще е само за да се увериш, че без нея е по-гот :)))) Понякога можеш да ми се обадиш на скайпа, но не се увличай:)
Самотата си има и своите предимства, особено ако вече си женен!
Поздрави от една сама, но не самотница:)