Блогът на sblasaci :: рисувам за жива вода

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.07.2009 22:24 - рисувам за жива вода

Автор: sblasaci Категория: Други

Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.07.2009 22:25

нека те нарисувам...остави ръцете ми да разбъркат в палитрата на пъпа ти няколко нюанса зелено, слънчев лъч, прашец от пеперуда, мека копринена паяжина, пухчета от тополи и още няколко зеленооки цвята, нека само да взема четките- стръкче хвощ, тампон от лайкучка, перо от остра трева, така...готова съм, първо ще пригладя с две ръце платното на кожата ти така, че да настръхнеш от очакване, ще прибера крайчетата и в шепите си, за да не могат цветовете да се разбягат, забрави кой си, остави на мен да ти нарисувам нови лице, очи, устни, скули, брадичка, име, нека те направя Някой...ето, започвам, вземам плоската четка от хвощ, намотавам на връхчето и малко облачен разредител и очертавам блед контур на брадичката до меката част на ухото, повтарям контура с пръсти, притискам го внимателно, нежно, така, че частиците облак да попият в кожата, върху тях полагам основния цвят на лицето ти- щурчено бледо, изглаждам последно с върховете на пръстите, целувам и преминавам към устните, за тях ще използвам прашец от пеперуди, нека очертая тънкото горно ръбче така, че когато ме целуваш да усещам как милва и прелива обичта ти в мен, долната устна ще направя плътна и мека, със ситни цепчици, оформени със слънчев лъч, видя ли как го улових за палитрата, просто вдигнах ръка и извиках "хеййй..." а ехото го усука около и-краткото, съвсем в началото лъча се опъваше и не искаше да бъде иползван за рисуване, но после съзря платното ти и се приводни точно в средата на устните, устни с цвят на слънчев лъч... в цепчиците слагам прозрачно бял прашец, нека са лепкави от сладост и нека пърхат, ромолят, когато говориш, време е да сменим четката, с най тънката тревичка очертавам контурите на очите, противно на всички художнически похвати рисувам първо ресниците ти, подреждам ги една през друга, така, че долните да се промушат през горните, да се вплетат, за да може когато отваряш очи разплитането им да е първия звук на погледа ти, после се извинявам на един кафяв паяк и разбърквам паяжината му направо върху пръстите си, с нея рисувам очите ти, притворени, паяжинени...нека да натежат от копнеж да ме прегърнеш и прилепиш към себе си, когато ги отвориш...с пухчетата от тополите оформям скулите, нежно ги потривам с бяло тампонче от лайкучка, взело мекото на моите устни и топлината на твоите...ето те, такъв, какъвто те сънувам от дете, такъв, какъвто те срещнах на онази позната до болка улица в непознатия град, такъв, какъвто...
измислих те
нарисувах те
господи, къде е извора с жива вода