Постинг
21.07.2009 22:40 -
помогни ми да полудея /монолог от един сън/
само ти можеш да ми помогнеш да полудея, направи го наведнъж, не по малко, направи го така, че събуждайки се да не помня коя съм
помогни ми да стана спяща красавица за остатъка от живота си и всички пажове да ме целуват за лека нощ, надявайки се да се събудя принадлежаща им
помогни ми да се превърна в измислица преди да съм заключила душата си в истинския свят, само ти можеш да ме пуснеш навън, там където разходката е около болничната ограда и трае от едната порта до другата, от изхода до входа, за да изглежда по дълга, там, където никой не те забелязва, защото си копие на марионетките и по нищо не се отличаваш от тях, където няма значение дали съществуват посоките, защото сам си посока и то противоположна на себе си и и се получава така, че вървейки изчезваш без да ти се налага да носиш шапка невидимка за лудия блясък в очите...опитах сама да полудея, нарязах болката на купчинки, подправих я с беладонна, сложих на всяко купче щипка умора да бъда нормална, парченце усещане за живеене, късче от себе си, разбърках с босите си пръсти и пих, пих, пия...на едри гълтоци, нищо не стана, освен дето нощите се превърнаха в пътеки от стъклени камъчета, а сънищата започнаха да пристъпват по улиците на един и същ град и да стигат до един и същ коридор, границата между световете, границата между Тук и Там...
зная, че само ти можеш да ми помогнеш да полудея, от липсата ти, от краткото ти присъствие, от стерилността на думите вследствие на дългата им употреба в празното пространство, ето, знаеш неизвестната ми адресна регистрация, измисли начин да довършиш започнатото, така няма да има очакване, просто всичко ще стигне до изхода преди да е минало през входа
помогни ми да полудея, дай ми още малко от липсата, налей ми чаша бездумие, стегни на шията ми примка от пръстите си , но нежно, сякаш ме галиш, размачкай буцата дето ми пречи да дишам отровите тук, вържи на шията ми талисман за болка, остър като трън, гъвкав като черница, жилещ като мълчание, студен като предателство и нека бие в гърдите ми при всяка стъпка, нека блъска тялото ми където и да е, нека съм луда, нека...така ще запазя черупката
помогни ми да полудея, владееш евтаназия за душата ми, няма кой да те съди, само аз те познавам
помогни ми
помогни ми да стана спяща красавица за остатъка от живота си и всички пажове да ме целуват за лека нощ, надявайки се да се събудя принадлежаща им
помогни ми да се превърна в измислица преди да съм заключила душата си в истинския свят, само ти можеш да ме пуснеш навън, там където разходката е около болничната ограда и трае от едната порта до другата, от изхода до входа, за да изглежда по дълга, там, където никой не те забелязва, защото си копие на марионетките и по нищо не се отличаваш от тях, където няма значение дали съществуват посоките, защото сам си посока и то противоположна на себе си и и се получава така, че вървейки изчезваш без да ти се налага да носиш шапка невидимка за лудия блясък в очите...опитах сама да полудея, нарязах болката на купчинки, подправих я с беладонна, сложих на всяко купче щипка умора да бъда нормална, парченце усещане за живеене, късче от себе си, разбърках с босите си пръсти и пих, пих, пия...на едри гълтоци, нищо не стана, освен дето нощите се превърнаха в пътеки от стъклени камъчета, а сънищата започнаха да пристъпват по улиците на един и същ град и да стигат до един и същ коридор, границата между световете, границата между Тук и Там...
зная, че само ти можеш да ми помогнеш да полудея, от липсата ти, от краткото ти присъствие, от стерилността на думите вследствие на дългата им употреба в празното пространство, ето, знаеш неизвестната ми адресна регистрация, измисли начин да довършиш започнатото, така няма да има очакване, просто всичко ще стигне до изхода преди да е минало през входа
помогни ми да полудея, дай ми още малко от липсата, налей ми чаша бездумие, стегни на шията ми примка от пръстите си , но нежно, сякаш ме галиш, размачкай буцата дето ми пречи да дишам отровите тук, вържи на шията ми талисман за болка, остър като трън, гъвкав като черница, жилещ като мълчание, студен като предателство и нека бие в гърдите ми при всяка стъпка, нека блъска тялото ми където и да е, нека съм луда, нека...така ще запазя черупката
помогни ми да полудея, владееш евтаназия за душата ми, няма кой да те съди, само аз те познавам
помогни ми
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
