Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2009 22:19 - ПУСТОШ
Автор: sblasaci Категория: Други   
Прочетен: 626 Коментари: 4 Гласове:
4



не съм нито стара мома, нито разведена, нито вдовица

не съм стара мома, мъжете в живота ми ме научиха по трудния начин да не искам да вземам, а да раздавам и цвят и сок и плод и себе си… не ме сочат с пръст със съжалително отношение затова, че нямам ни куче ни коте, в жаравата около мен танцуват децата ми, стъпили на вълшебно килимче от моите длани, нека пари само на мен, а те нека сами балансират по линиите на живота, беше време за кърмене, носене, люлеене, пазене…беше време, сега е време само  за обичане, нямам табела „стара мома”, но стигнах до вероятното мислене на тези тъжни жени, че самотата е неизбежна със или без деца, че със тях и без тях всеки е сам, въпроса е в това кога ще го осъзнае

не съм разведена, никой  не ме развежда из лабиринтите на измисленото семейство, и сама не стъпвам там, не от страх, че ще се изгубя, а от недоверието в кръглите пръстени, робски символи по нежни ръце, белезници за пръсти, свързани с невидим синджир от условности, не ми говорете за семейни ценности и празници, огледайте се и вижте „семейството си”, родителите ви, които скоро ще напуснат света ни и децата, които също ще си тръгнат, макар и по друг начин, развеждането не е факт от съдебните зали, то се случва извън тях докато се развеждате /разбирайте "разхождате"/ по улиците, докато седите вечер около "семейната трапеза" и няма какво да си кажете, докато гледате едно и също нещо, но го виждате по свой начин и няма как да го споделите, и още, и още...главните му свидетели не са съседите и първите верни приятели, а спокойствието, еднообразието, навика и стъклената призма, в която човек се задушава по собствено желание дълго, много дълго, помислете- колко от вас са разведени вече

не съм вдовица, не съм губила безвъзвратно мъжа, когото обичам, не мога да сравня болката си с тази на очите, които нямат дом и са толкова тъжнодълбоки, че дори  море би се удавило в тях, но се чувствам така бездомна, увяхнала,  неплътна…души ме болката не по изгубеното, а по това, което още не се е случило и вече го няма… тъга от загуба на очакваното

и така

не съм нито стара мома, нито разведена, нито вдовица, познавам до болка болката от трите женски състояния, зная брънката, която ги свързва като халка от синджир, с които е опасан живота, дори да не съм като тях съм тях, не соча с пръст, не ме сочат, не съжалявам, не ме съжаляват, искам да съм обичана, но обичам ли…

затова ще окача на вратата си табелка само с една дума

 „пуста”

image






Гласувай:
4



1. bovari - възможно състояние.......
23.07.2009 20:08
понякога животът налага такива обстоятелства, че реално ставаме герои от един театър на абсурда! наистина се случва. загърбил си миналото, не те преследват никакви спомени, нямаш очаквания за бъдещето , но и настоящето бяга от теб....за такива случаи има една приказка"Това, ако не бях го преживял, трудно можех да повярвам, че е възможно!".

цитирай
2. sblasaci - реално състояние
24.07.2009 13:55
абсурда на реалността е в това, че си в нея, живота ти минава реално, а самият ти понякога не си реален, за да си такъв е нужно да си нужен, останалото е възможната пустош
цитирай
3. анонимен - http://www. vbox7. com/play:d...
02.08.2009 19:32
http://www.vbox7.com/play:d1a929ad&al=1&vid=2472222
цитирай
4. анонимен - http://www. vbox7. com/play:b...
02.08.2009 19:35
http://www.vbox7.com/play:b9197e82&al=1&vid=2447142
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sblasaci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 516804
Постинги: 569
Коментари: 783
Гласове: 2323