не съм нито стара мома, нито разведена, нито вдовица
не съм стара мома, мъжете в живота ми ме научиха по трудния начин да не искам да вземам, а да раздавам и цвят и сок и плод и себе си… не ме сочат с пръст със съжалително отношение затова, че нямам ни куче ни коте, в жаравата около мен танцуват децата ми, стъпили на вълшебно килимче от моите длани, нека пари само на мен, а те нека сами балансират по линиите на живота, беше време за кърмене, носене, люлеене, пазене…беше време, сега е време само за обичане, нямам табела „стара мома”, но стигнах до вероятното мислене на тези тъжни жени, че самотата е неизбежна със или без деца, че със тях и без тях всеки е сам, въпроса е в това кога ще го осъзнае
не съм разведена, никой не ме развежда из лабиринтите на измисленото семейство, и сама не стъпвам там, не от страх, че ще се изгубя, а от недоверието в кръглите пръстени, робски символи по нежни ръце, белезници за пръсти, свързани с невидим синджир от условности, не ми говорете за семейни ценности и празници, огледайте се и вижте „семейството си”, родителите ви, които скоро ще напуснат света ни и децата, които също ще си тръгнат, макар и по друг начин, развеждането не е факт от съдебните зали, то се случва извън тях докато се развеждате /разбирайте "разхождате"/ по улиците, докато седите вечер около "семейната трапеза" и няма какво да си кажете, докато гледате едно и също нещо, но го виждате по свой начин и няма как да го споделите, и още, и още...главните му свидетели не са съседите и първите верни приятели, а спокойствието, еднообразието, навика и стъклената призма, в която човек се задушава по собствено желание дълго, много дълго, помислете- колко от вас са разведени вече
не съм вдовица, не съм губила безвъзвратно мъжа, когото обичам, не мога да сравня болката си с тази на очите, които нямат дом и са толкова тъжнодълбоки, че дори море би се удавило в тях, но се чувствам така бездомна, увяхнала, неплътна…души ме болката не по изгубеното, а по това, което още не се е случило и вече го няма… тъга от загуба на очакваното
и така
не съм нито стара мома, нито разведена, нито вдовица, познавам до болка болката от трите женски състояния, зная брънката, която ги свързва като халка от синджир, с които е опасан живота, дори да не съм като тях съм тях, не соча с пръст, не ме сочат, не съжалявам, не ме съжаляват, искам да съм обичана, но обичам ли…
затова ще окача на вратата си табелка само с една дума
02.08.2009 19:32
02.08.2009 19:35
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО