Постинг
24.07.2009 22:15 -
закон за чифтосване на вълците с цветята
в този край на гората живееше вълк, единак, силен, едър, все още годен да има поколение, сутрин, когато тръгваше към реката за дневната дажба жажда дори птиците притихваха и с нямо смирение гледаха как се движат едрите плешки, отмерено, ясно, мускулите говореха за спотаена сила и в същото време за нежност, ако я нямаше тази нежност едва ли щеше да е предпочитания мъжкар в района, вълчиците го гледаха с открити погледи, обесили дълги влажни розови езици, а той пръскаше семето си без да се щади
такъв е закона на дивото, оцеляват силните
о, да, той беше силен...мъчеше го единствено жаждата, която не можеше да утоли на реката, от известно време чувствителните му сетива бяха надушили нещо съвсем непознато, то го разкъсваше, миришеше му на диря, женска, нито млада, нито възрастна, зряла по своему, ухаеше на сладост, топлина и още нещо, познато и непознато едновременно, другите женски нямаха такава миризма, за първи път единака усещаше желание да притежава вълцича не заради самото чифтосване, не заради поколението, имаше достатъчно, беше преситен от приклякащи пред нозете му умилкващи се вълчици, в миризмата на тази имаше нещо, което прекъсваше нощния му вой и го караше, вирнал нос към луната, да прикляка на задни крака озъбен, вдишващ, усещащ някаква слабост между плешките, някакъв страх от този непознат аромат из гората го разтреперваше и разкъсваше едновременно, понякога денем се внизваше в дирите на вълчицата и движенията му ставаха внезапно конвулсивни, не можеше да спре потръпването на мускулите на гърба, беше сигурен в силата си на единак, на мъжката си порода, на факта, че е самец, способен да укроти с поглед разгонените женски, но тази..тази го подлудяваше...мускуса и имаше аромат на нещо, за което сетивата му не бяха подготвени, нощем, в краткия му сън, за миг само, женската се мяркаше пред полуотворените клепачи и той ръмжеше сънувайки как тя прикляка покорно пред него, скрила влажния си нос между предните лапи
такъв беше закона на дивото
после, когато се събуждаше от внезапния шум на падащо листо, очите му не виждаха нищо, освен камъка, под който теменужките се чифтосваха тръскайки прашец върху лапите му...и така, до деня, в който я срещна, не беше нищо особенно, вероятно щеше да я подмине, ако не беше онзи сладникав непознатопознат аромат, настръхна, все едно подуши плячка, отвори широко очи и затърси с всичките си сетива, заоглежда се, задуши, наостри козина, вълчицата се изниза внезапно от най близкия храсталак, дъха му спря с едно дълбоко вдишване, като пред опасност, после, внезапно опомнил се, напери гръбнак, вирна нос, тръсна глава и направи крачка към нея, очите и проследиха движението му, а той проследи очите и, имаше нещо в тях, нещо теменужено, беше лежал в диви теменужки и знаеше на какво ухаят, очите и бяха непривични за вълчица, имаха аромат, сякаш цяла нощ се беше чифтосвала с теменужките, замръзна на място, душеше погледа и, вдишваше я, някъде между плешките му се появи страх, но различен, страх от това, че тази вълчица не е поредната, имаше нещо заплашително в нея, нещо истинско, не беше срещал подобна женска, тя нямаше да води глугница, нито щеше да ражда вълчета, не беше просто самка, не беше създадена за притежание, имаше порив за укротяване и още нещо, нещо... вероятно онзи теменужен непривичен цветоаромат...той тръгна, страха играеше между плешките му, но това не беше страх от ухапване, не беше животинският страх от лова, беше друг, за първи път се страхуваше от женска не заради злобата с която забиваха зъби в гърба му щом приключеше чифтосването, а заради усещането, че точно тази вълчица ще тръсне глава и покорно ще си тръгне, а той няма как да я спре, не беше обикновенна вълчица, страха, да не види как се обръща и отдалечава го накара да приклекне леко, сниши глава, носа му стана още по влажен и заусеща по козината си лазещи тръпки, отръска се и направи крачка, тя не помръдваше, после още една, и още една...женската бавно се извъртя към него, погледа и срещна директно очите му, теменуженото го имаше, отличи го някъде близо до зениците, не беше тук за чифтосване, не търсеше самец, не търсеше мъжки, дори не търсеше, сладникавия мускус беше част от тялото и, струеше на финни спирали от върховете на козината и, той се прибилжаваше като хипнотизиран до нея, тя не помръдваше, делеше го стъпка от нея, когато нещото между плешките му се скъса, страха се пръсна, напрежението в мускулите изчезна и отстъпи място на нещо друго, в нашия, човешки свят, наричаме това "копнеж", но вълците не познават човещината ни, сниши бавно глава, приклекна така, както десетици вълчици бяха приклякали пред нозете му, присви уши и се опита да заръмжи, от гърлото му излезе гърлен вой, през стиснатата муцуна прозвуча като скимтене, плътно, мъжко, желаещо...легна по корем, оголил плешките си срещу непознатите черни зеници с аромат на теменужки, тя го обиколи и застана в страни от него, шията му беше незащитена, гола срещу зъбите и, но не мислеше за това, вдишваше раздвижения от тялото и въздух и ръмжеше тихо, не видя как тя наведе глава, но усети докосването, усети, как бавно и нежно прокара език между плешките му, близна мястото на скорошния страх, постоя така задишана във врата му и пак прокара език по козината, облизваше всяко ъгълче, нежно, внимателно, бавно, вълка усещаше всяко движение като взрив по гърба си, искаше да остане така, по очи пред непознатата вълчица, не мислеше за това, че е самец, че е единак, мъжкото в него бе отстъпило място на онова, което има друго име в човешкия свят, онова, с което са провилигеровани само хората...искаше да остане така, под влажния и език, под усещането за топлина ухаещо на непознати теменужки, но някъде вътре в него инстникта на хищник зверееше срещу сетивата, срещу внезапното опълчване срещу закона на дивото, и само той, инстникта за собственост, сила, притежание, поколение и мъжкарство бе онова, което щеше да го върне в света на хищниците, далеч от внезапно появилия се закон за чифтосване на вълците с цветята
какво се случи после с него ли
не зная
тръгнах си, докато лежеше в краката ми
такъв е закона на дивото, оцеляват силните
о, да, той беше силен...мъчеше го единствено жаждата, която не можеше да утоли на реката, от известно време чувствителните му сетива бяха надушили нещо съвсем непознато, то го разкъсваше, миришеше му на диря, женска, нито млада, нито възрастна, зряла по своему, ухаеше на сладост, топлина и още нещо, познато и непознато едновременно, другите женски нямаха такава миризма, за първи път единака усещаше желание да притежава вълцича не заради самото чифтосване, не заради поколението, имаше достатъчно, беше преситен от приклякащи пред нозете му умилкващи се вълчици, в миризмата на тази имаше нещо, което прекъсваше нощния му вой и го караше, вирнал нос към луната, да прикляка на задни крака озъбен, вдишващ, усещащ някаква слабост между плешките, някакъв страх от този непознат аромат из гората го разтреперваше и разкъсваше едновременно, понякога денем се внизваше в дирите на вълчицата и движенията му ставаха внезапно конвулсивни, не можеше да спре потръпването на мускулите на гърба, беше сигурен в силата си на единак, на мъжката си порода, на факта, че е самец, способен да укроти с поглед разгонените женски, но тази..тази го подлудяваше...мускуса и имаше аромат на нещо, за което сетивата му не бяха подготвени, нощем, в краткия му сън, за миг само, женската се мяркаше пред полуотворените клепачи и той ръмжеше сънувайки как тя прикляка покорно пред него, скрила влажния си нос между предните лапи
такъв беше закона на дивото
после, когато се събуждаше от внезапния шум на падащо листо, очите му не виждаха нищо, освен камъка, под който теменужките се чифтосваха тръскайки прашец върху лапите му...и така, до деня, в който я срещна, не беше нищо особенно, вероятно щеше да я подмине, ако не беше онзи сладникав непознатопознат аромат, настръхна, все едно подуши плячка, отвори широко очи и затърси с всичките си сетива, заоглежда се, задуши, наостри козина, вълчицата се изниза внезапно от най близкия храсталак, дъха му спря с едно дълбоко вдишване, като пред опасност, после, внезапно опомнил се, напери гръбнак, вирна нос, тръсна глава и направи крачка към нея, очите и проследиха движението му, а той проследи очите и, имаше нещо в тях, нещо теменужено, беше лежал в диви теменужки и знаеше на какво ухаят, очите и бяха непривични за вълчица, имаха аромат, сякаш цяла нощ се беше чифтосвала с теменужките, замръзна на място, душеше погледа и, вдишваше я, някъде между плешките му се появи страх, но различен, страх от това, че тази вълчица не е поредната, имаше нещо заплашително в нея, нещо истинско, не беше срещал подобна женска, тя нямаше да води глугница, нито щеше да ражда вълчета, не беше просто самка, не беше създадена за притежание, имаше порив за укротяване и още нещо, нещо... вероятно онзи теменужен непривичен цветоаромат...той тръгна, страха играеше между плешките му, но това не беше страх от ухапване, не беше животинският страх от лова, беше друг, за първи път се страхуваше от женска не заради злобата с която забиваха зъби в гърба му щом приключеше чифтосването, а заради усещането, че точно тази вълчица ще тръсне глава и покорно ще си тръгне, а той няма как да я спре, не беше обикновенна вълчица, страха, да не види как се обръща и отдалечава го накара да приклекне леко, сниши глава, носа му стана още по влажен и заусеща по козината си лазещи тръпки, отръска се и направи крачка, тя не помръдваше, после още една, и още една...женската бавно се извъртя към него, погледа и срещна директно очите му, теменуженото го имаше, отличи го някъде близо до зениците, не беше тук за чифтосване, не търсеше самец, не търсеше мъжки, дори не търсеше, сладникавия мускус беше част от тялото и, струеше на финни спирали от върховете на козината и, той се прибилжаваше като хипнотизиран до нея, тя не помръдваше, делеше го стъпка от нея, когато нещото между плешките му се скъса, страха се пръсна, напрежението в мускулите изчезна и отстъпи място на нещо друго, в нашия, човешки свят, наричаме това "копнеж", но вълците не познават човещината ни, сниши бавно глава, приклекна така, както десетици вълчици бяха приклякали пред нозете му, присви уши и се опита да заръмжи, от гърлото му излезе гърлен вой, през стиснатата муцуна прозвуча като скимтене, плътно, мъжко, желаещо...легна по корем, оголил плешките си срещу непознатите черни зеници с аромат на теменужки, тя го обиколи и застана в страни от него, шията му беше незащитена, гола срещу зъбите и, но не мислеше за това, вдишваше раздвижения от тялото и въздух и ръмжеше тихо, не видя как тя наведе глава, но усети докосването, усети, как бавно и нежно прокара език между плешките му, близна мястото на скорошния страх, постоя така задишана във врата му и пак прокара език по козината, облизваше всяко ъгълче, нежно, внимателно, бавно, вълка усещаше всяко движение като взрив по гърба си, искаше да остане така, по очи пред непознатата вълчица, не мислеше за това, че е самец, че е единак, мъжкото в него бе отстъпило място на онова, което има друго име в човешкия свят, онова, с което са провилигеровани само хората...искаше да остане така, под влажния и език, под усещането за топлина ухаещо на непознати теменужки, но някъде вътре в него инстникта на хищник зверееше срещу сетивата, срещу внезапното опълчване срещу закона на дивото, и само той, инстникта за собственост, сила, притежание, поколение и мъжкарство бе онова, което щеше да го върне в света на хищниците, далеч от внезапно появилия се закон за чифтосване на вълците с цветята
какво се случи после с него ли
не зная
тръгнах си, докато лежеше в краката ми
Следващ постинг
Предишен постинг
и за песента-!!!
упражнявах се да пиша коментар, ама по-добре да помълча........поне до сутринта.връщането към истинската ни същност,загубена някъде по пътя, може би, наистина започва през събуждането на първичното, на инстинктите...
човекът е най-големият хищник!:)
цитирайупражнявах се да пиша коментар, ама по-добре да помълча........поне до сутринта.връщането към истинската ни същност,загубена някъде по пътя, може би, наистина започва през събуждането на първичното, на инстинктите...
човекът е най-големият хищник!:)
http://www.youtube.com/watch?v=Zh4d5PygZ4E
Луна, луна, луна,
Взрывая воем тишину,
Луна, луна, луна,
Луна и волк в ночном лесу.
Возьми к себе меня, луна...
М?
цитирайЛуна, луна, луна,
Взрывая воем тишину,
Луна, луна, луна,
Луна и волк в ночном лесу.
Возьми к себе меня, луна...
М?
3.
анонимен -
Много, много хубаво, интересно и. . ...
02.08.2009 18:58
02.08.2009 18:58
Много, много хубаво, интересно и...познато! Браво!
цитирай
4.
анонимен -
http://www. vbox7. com/play:a...
02.08.2009 19:20
02.08.2009 19:20
http://www.vbox7.com/play:a326a6f3
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
