Постинг
27.07.2009 22:17 -
из "неписания дненик на една пияна жена" - пораснах отведнъж
пораснах изведнъж, дори не ми се наложи да се вдигна на пръсти, просто пораснах без дори да го искам, внезапно осъзнала, че болката ми причинява болка, че когато приемам чуждата болка я превръщам в чужда радост, нещо като скачен съд съм, но с някаква странна посока на веществата в него, вместо едно в друго преливат едно през друго и се отделят дестилирани на върха като ситна парица и нежни капчици, тогава щом аз съм и болката и радостта не се ли неутрализирам вместо да съществувам, винаги съм смятала, че болката допълва радостта без да я свършва и че всеки има толкова болка колкото радост, тогава къде отива равновесието изтрито от факта, че три пръста под гръдната ми кост болката царува като спяща красавица от сто години и дори да има кой да я събуди тя упорито отказва да прелее в другия съд с радостта осъзнавайки невидимата преграда от потни думи казани на едни дъх, внезапно, като вихрушка, която вдига листата и ги праща право в комина, за да не може вятъра да надува пищялката си във него...а сега и пораснах, наложи ми се, загубих игривото, и игрите загубих, превърнаха се в правила, които ако наруша ставам ненужна, ако приема пак съм ненужна, ала на себе си, тогава къде да прелея, място не ми остана за изливане, препълненопуста, препълнена от радостта, която гние вътре в мен и пуста от болката, която е препречила всички портали в душата ми, къде е сезам, един напръстник магия ми е нужен, но такава, че с действието си да неутрализира битката на болката и радостта и да се върна истинска, магия, която се събира в напръстник, но се оказва не-достижима, не-постижима, не-посилна, не-желана...некава... ако тази битка продължи още дълго ще се превърна в кристално прозрачна жена, ти ще виждаш не мен, а през мен, и всичко това само защото пораснах изведнъж, като летенето, дето се почва наведнъж от първия мах, нямах време дори да поема въздух и трябваше да махам с крила, въпреки болката, въпреки...така пораснах внезапно, озовавайки се на празна детска площадка и един единствен въпрос - аз коя съм
...правила, които ако наруша ставам ненужна, ако приема пак съм ненужна, ала на себе си...
Познат абсурд!
Нарушавай ги тъпите правила, пък ще видиш... Ако си нужна на себе си, ще си нужна и на друг, обратното е вредно и за двамата.
цитирайПознат абсурд!
Нарушавай ги тъпите правила, пък ще видиш... Ако си нужна на себе си, ще си нужна и на друг, обратното е вредно и за двамата.
едно от тях е пияна жена
предлагам бяла магия:)
/рецептата е от днес/
ДОЗА ЕГОИЗЪМ- ако не си научен е трудно, но не недостижимо, понякога се оказва, че е единственото спасение
ЧУВСТВО ЗА ХУМОР - нищо, ама НИЩО не трябва да се приема толкова сериозно, дори да има основателни причини за това
може и да няма пряка връзка с текста, но са днешните ми мисловни "проблясъци"
Поздрави:)
цитирайпредлагам бяла магия:)
/рецептата е от днес/
ДОЗА ЕГОИЗЪМ- ако не си научен е трудно, но не недостижимо, понякога се оказва, че е единственото спасение
ЧУВСТВО ЗА ХУМОР - нищо, ама НИЩО не трябва да се приема толкова сериозно, дори да има основателни причини за това
може и да няма пряка връзка с текста, но са днешните ми мисловни "проблясъци"
Поздрави:)
http://www.youtube.com/watch?v=5rXhpmIFjVU
ей сега вече разбирачите ще ме разпънат на кръст :)
цитирайей сега вече разбирачите ще ме разпънат на кръст :)
да обясним ironfrog - пожар се гаси с насрещен огън
цитирай
5.
анонимен -
Ти си тази, която обичат приятелите ...
02.08.2009 18:48
02.08.2009 18:48
Ти си тази, която обичат приятелите ти!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
