вдишаш...
дълбоко, будно, ясно, толкова тихо, че чуваш как някъде долу, под пода ти, точно в края на лятото, неизвестно защо един господин кашля, в ъгъла на полутъмната стая слънцето се опитва да изчисли нова теорема, според която  докосването трябва да е толкова нежно, че да прилича на болка от раждане на слънчев лъч, докато вдишваш пръстите ти я изчисляват преди слънцето и по настръхналата кожа рисуваш всички доказателства, задържаш дъха, с които си поел луничките по гърба, преглъщаш го и връщаш пръстите в изходна позиция, за ново докосване...издишаш
вдишаш...
вятър...вятъра отскача от гърбовете на облаците, къркащи в небето, котешка стъпка ражда сълза, сълзата има цвят, вкус и мирис на дом,  докато вдишваш някой поема сълзата с устни, целува я, а заедно с нея попива звука на вятъра, къркоренето на облаците, котешката стъпка, дъха на сълзата  и теб...и ти попиваш, вдишването ти ти става част от нечия вътрешна страна и потъва в кадифето на синеочието му...издишаш
вдишаш...
камбана, едничка, първа, нито на живо, нито на умряло, без повод, затваряш очи, камбаната се смалява и се превръща в малка женска гърда, вместваща се в разстоянието между палеца и показалеца на дясната ти ръка,  държиш се за себе си, за нея се държиш, преглъщаш, не трепваш, обичаш, цялата ти симфония усеща стакатото на сърцето в слабините, мелодираш, звъна на камбаната се превръща в съзвучие от цветове, сърцебиене и  потни чаршафи...многоточие в края на първото изречение на сутринта...издишаш

опомняш се на гарата, когато всички влакове тръгват за някъде
спираш да дишаш

     

Дишай! Не спирай да дишаш! Поеми дъх! И продължавай!

http://www.youtube.com/watch?v=nkeQcAGBO4o

Мисълта и фантазията се реят от дума в дума, действие в действие и нямат спирка. Ти си много щастлив и свободен човек за мен - браво. работиш над себе си и се развиваш.....

Красиво...идишваш,вдишваш...усещаш...

Браво на теб! Хареса ми! Продължавай!