в последно време ме налягат странни мисли, задавам си отговори, питам се например "жена ли съм" след като, грубо казано, не се вмествам в представата на повечето мъже за жена, колкото повече мисля по въпроса толкова по ми идва на ум, че съм изчезващо копеле, издънка някаква, плевел, който  се чисти до дъно, за да не може да разпери цвят нито на пролет, нито на зима, заприличала съм на десетцифрен номер, за който се предполага, че може да бъде изтрит по всяко време от всякъде, бях и провинциална учителка, и някаква си женица дето пише хайку, и маймуна бях, и кучка...събрах толкова ласкави думи в протмонето на душата си заради факта, че виждам в пазвите на зюмбюлите и наричам пъпките на кестена "зърно на женска гърда", странни мисли ме налягат наистина, а когато страннея ставам непоносима, не се познавам, ръцете ми служат като чукове, здрави са, блъскат ли блъскат където намерят, все посинели, ако не живеех в панел да съм издълбала дупка до сега в стените, юмруците ми все свити и готови да удрят, буцата в гърлото като заредена с ток, а някое сетиво пламне, а ме е срязала и дъх не мога да си поема, купих си оранжева пижама, да съм готова за лудницата, но се наложи да я използвам предварително, там, докато виех на ум от болка, през нощта, ме налегнаха още по идиотски мисли - не съм жена, защото няма мъж, който да се нуждае от мен, от мен, не от тялото ми, затова събличайки пижамата сключих сделка за физиологията си, ала никой не я пожела, голяма работа, черупка някаква, сега се питам къде да дяна душата си след като не иска да стои в това тяло, завряла се е в буцата в гърлото и се зъби на всеки мой опит да я овладея, дере, съдира, къса, разкъсва, нищи, разнищва, бие по гласните струни и вече не смея да отворя уста, излиза вой само...а си мислех, че е простичко да живееш само с искането да имаш дом, да има кой да влиза в него и да има някой, който да те очаква в него, господи, това се оказа най трудното нещо, малките незначителни радости явно са антоним на категорията "жена", за да бъда такава трябва да бъда изискана дама, да облека дълга пола, да обуя бели сандалки, да среша косица,  да вирна главица с нагримирана муцуна, да крася масата, да имам власт и да искам материи, всякакви, тоест- да гледам не в очите, а между краката, опа...и в протмонето, нямам шанс да спра да пищя навътре от болка, само не зная колко време бих издържала още така, уморена съм...уморих се да бъда телефонен номер, ник в скайпа, кошче за душевни отпадъци, калейдоскоп на разположение, глас и очи за обвивка, думи, думи, думи...искам да имам своите малки неща, нищожните радости, от толкова много искане се превърнах във въпросителна удивителна, изгърбих се, натежах си...и още не зная дали съм жена, не ми е дошло времето явно да бъда призната като такава, а и кой знае дали ще ми се случи, така че не искайте малки неща- боли, печелете пари- не боли, пазарувайте, клюкарствайте, не забравяйти как се мрази, за да не станете жертви на онова чувство, което ще ви кара да давате дотогава, докато и корена ви се свърши, но пак да покълвате, не забравяйте и да презирате провинциалните учителки пишещи хайку, истинските жени имат собствени имена и префикс между фамилното име по баща и мъж, те не се трият от телефонните указатели, защото са...знаете
в този ред на мисли питам- да си глася ли багажа  за лудницата или да чакам да дойдат кучкарите

                               
            

жена си, разбира се, това е вътрешно усещане и няма нужда от одобрението на когото и да е, за да стане по-истинско.
На мен все ми се иска да видя тропите ти и цветният изказ, впрегнати в позитивни юзди, дано да дочакам.
Поздрави!:)

И аз чакам. И се надявам.Да те видя. Позитивна.

така че вземи си стягай багажа и .....
ще бъдеш щастлива - със сигурност там ще срещнеш себеподобни:)))

на улицата – повечето сме кучки, кучкари, криещи истинската си същност хомосексуалисти, прикрити педофили....от гадно по-гадно

странното, че сякаш чета свои мисли : "......така че не искайте малки неща- боли, печелете пари- не боли, пазарувайте, клюкарствайте, не забравяйти как се мрази, за да не станете жертви на онова чувство, което ще ви кара да давате дотогава, докато и корена ви се свърши, но пак да покълвате....."

днес децата - НЕПРЕМЕННО трябва да се учат НЕ на другост, а на еднаквост!!!

природата ли е съвършена или Бог???
те в борба ли са помежду си??
а ние между тях какво да изберем?

еволюцията е измислена!
доказваме го ежедневно, ежечасно

поздрави,sblasaci!

бог и природа са в едно, не са в борба помежду си, "борбата" /ако може да бъде наречена така/ е между нас и едното, защото бог ни е направил по свой образ и подобие и се смята, че сме съвършенни и притежаваме всичко, което е имал Той, Господ значи, обаче на него дължим не само хубавите си страни, нали сме му образ и подобие, дал ни е всичко, тоест, всичко което притежаваме е принадлежало на Бог, на него дължим способността да грешим, и колебанието си, и страха, и съмненията, и всяка грешна стъпка, и още и още, иначе как бихме могли да сме негови подобия, малко хора биха признали това, сигурна съм, че и този път ще се намери някой да ме упрекне, заради открито заявените ми мисли, но те не са вчерашни, нито родени сега, не се страхувам да ги споделя, не съм атеистка, но не съм и вярваща, ДРУГА съм, не принадлежа на еднаквите, това е факт, от който едновременно умирам и в същото време не желая да променя

готов ми е багажа, чакам си епикризата в която да потвърдят, че съм от ребро, че съм ДРУГА

И то както гледам прекрасна жена. Подадала си на боклуци без извинение, но това няма да е до безкрайност. Поздрави, кураж и подкрепа от твоя подобна :)

Най добре е да сложиш малко грим и си вдигни главата!!!

Макар и неиздържано литературно и граматически /забележи - всичко е само ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ, а може би и не е, защото започва с малка буква!/, посланието е много ясно. И не се самоупреквай. Не търси повърхностно-видимото. Отдалечи се от грозните етикети, които са се опитали да ти сложат, и на които май си повярвала. Уф, най-лесно е да даваш съвети, като не ти е на главата, но тогава представи си тази ситуация: дай съвет на такава като теб. Какво ще й кажеш? Как ще я убедиш? Как от приказките, мислите да се премине към действието? Направи го....

Чакай да дойдат кучкарите ,каквото и да означава това за теб .