Постинг
21.08.2009 22:17 -
два домата, сирене и...лятно вино
ще вечерям, уж, два домата и малко сирене, разрязвам внимателно доматите на две половинки, уж са обикновенни зеленчуци, а въображението ми играе лоша шега, спирам всяко движение на ръцете си, защото половинките ми заприличват на разрязани сърца, търкалящи се в чинията, разрязани две сърца и аз- изправена като канибал над тях с нож в ръката си, а ножа обикновено стои зад вратата или в нечии ръце, не в моите, каква ти вечеря, устните ми лепнат от сухото избило по тях, толкова трудно поддадоха кожиците им, почти насила ги разполових, все едно ги убивам бавно и съзнателно, както съм виждала, че се прави, както съм го усещала само, добре, че не съм го правила истински освен с моя собствен домат в гърдите...половинките сърца стоят ококорени в стъклената чиния с немия въпрос по семките "защо...защо...", отяжда ми се, не че съм била и особено гладна, допива ми се, лятно вино ми се пие, прималява ми, но не зная от топлото ли е /нали всички напоследък се оплакват, че не се чувстват добре от него, а на мен досега не ми пречеше /, от вида на сърцата или от нуждата да преглътна тази вечер отровата си с чаша лятно вино, ножа увисва безпомощен в ръката ми, щях да вечерям преди да ме залее мисълта, че е време за лятно вино, преди да погледна ръцете си и да видя колко са бели, преди да ги усетя колко са искащи, на външен вид са празни, а сякаш държа в тях соковете на всички асми и всеки момент от върховете на пръстите ми ще шурне вино, бяло, гъсто, меденеещо, сега ще се случи това, не после, не когато асмите станат сухи, празни и забравят, че от пазвите им се точи лятно вино, въпреки че и сега усещам съда за вино вътре пресъхнал, разкривен и уморен от празнота, като откършени натежали от грозде и сок лозници ръцете ми висват безпомощно между коленете, единственото място където ги държа напоследък, за да ги стискам и да не им позволявам да се наливат с лятно вино, защото какъв е смисъла да ферментираш щом ще те използват като джибри за отровна ракия, не зная колко време съм стояла така, но съм продължила да стискам ножа в лявата си ръка, разрязаните сърца лежат още в чинията, не мога да ги гледам така, стоейки с нож между коленете си, натежала от собственото си лятно вино...питам се, какво прави жена, която прелива от лятно вино и го вижда как изтича през разрязан на две домат в чинията за самотната си вечеря...стига мислене, край на измислиците, доматите обратно в хладилника, ножа зад вратата, виното се оттегля от ръцете към вътрешното ми, там, където ще продължи бавно да ферментира, докато се превърна в джибри за ракия...ще вечерям бучка бяло сирене, то поне на нищо не ми прилича, а и е идеално мезе за вино, всякаво...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2323
Блогрол
1. LOU RHODES
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
2. НЕПРОСТИМО
3. FAREWELL
4. SECRET GARDEN
5. NIKOS
6. LONELY DAY
7. Симетрии
8. Стълба към небето
9. ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ
10. ДОБРО УТРО
