днес е нормален ден, започва с евтино главоболие  и малко по скъпо прилошаване, да ми е за урок...обаче толкова уроци изчетох, че не зная кога ще си взема нещо за урок, голямо учене падна, веднъж на седмицата ме изпитват пред дъската и ако оцелея след изпита – пак шапка на тояга, затова, може би заради евтиното главоболие, днес решавам да си взема урок, свирвам с два пръста, събират се, всичките ми   чувства се събират в кръг и се нанизвам в тях като в ореол на светец, те обаче нещо спорят помежду си, от скъпото прилошаване не ги чувам добре, но схващам, че спорят за формата си, оказва се, че някой ги е надумал, че са порочни...ха ха, така са решили да ги нарекат след последния успешно взет изпит с оценка за оживяване  „среден три и половина”, явно не им се прави вече на истински, подчинили са се на инициативните и амбициозни предприемчиви воюващи на фронта на чувствата, как да им обясня, че с чувства не се воюва, особено с моите, как да ги успокоя, че са ги заблудили, няма друг начин освен да сваля ореола си на светица и да стана ниска и подла, като тях...и така, разпвам личния си исус, бия два пирона в ръцете му и по китките ми се стича кръв, бия два и в ходилата, без да гледам надолу, и без това ми е лошо, не съм забравила тръните, опвам ги  на главицата му и примижавам от болка,  не съм луда да му давам оцет, водка ще е...да не усеща нищо...чувствата, порочните, зяпат с отворени усти как личния ми исус изтърпява всяка моя стъпчица, ореола ми избледнява, едно по едно те си тръгват за първи път усетили, че нямат подпочвени води за кърмене в гърдите ми, ей така, обръщат се и си тръгват, голяма работа...зная този урок, аз съм го преподавала, какво ме плашите с обратен завой, знаете ли какъв обратен завой съм имала аз...м...не знаят естествено, мислят си, че ако ме напуснат ще сваля исуса си от разпятието и ще се качна сама на него, да, да, малко ли са ми уроците по разкъсване та да си предавам и уроци по вяра и доверие, мислят си, че ако си тръгнат няма да мога да видя как лястовиците се приготвят за път, притихнали върху жиците...ето затова ще напиша за лястовиците, за да му покажа на ореола от набедени пороци, че е чист, а избора да е порочен е чужд...личният ми исус мълчи и ме гледа тъжно в очите, иска аз да му кажа, че мястото  отдясно в колата е място за превоз на куфари и само от време на време на Нещо, обаче, как да му го кажа, като ще ме сметне за развратница, а не съм...междувременно чувствата са се оттеглили в ъгъла, на мястото отдясно в колата е скована бесилка и вече е осветено, зрителите- разположени край „семейната трапеза”, на трапезата- Мен...хайде, стига съм кълвала трохи от пищните ви вечери, Ваш ред е да пирувате, Мен в гарнитура с чувства, порочни при това...и ти, исусе, мой личен, време е за първични потребности, не се прави на прикован, а слизай да вечеряш...беше време за чифтосване на вълци с цветя, сега е време за пируване, няма кой да ме свали от масата, нахранете се сито и ме споменавайте с добро

останките ми ще напишат онова за лястовиците