Много хубаво написано. Браво! Имаме нужда от повече такива учители като теб. Някой хора са се родили, за да са учители. Благодаря! Честит първи учебен ден!

Разчувства ме! БРАВО!

Направо се почувствах като че чета разказ на Елин Пелин:)
За съжаление празните погледи не са само у децата, а и в техните родители, политици и т.н.
Дано има повече зърно, отколкото плява в младото поколение.
Томов

как можах ...? изумителна си!

Истинки учител и съм сигорен, че сте и истински човек! Разтапям се от удоволствие.. Благодаря!

Вълнуващо! Ако всички учители споделяха тази любов към децата може би всичко би било по-различно. Но май все по малко от тях се вглеждаат в очите на децата. Моят син сподели, че днес не са влезли в класната си стая - нямало свободни стаи. Просто влезли от единия вход на училището и излезли от другия. Дали класната им е видяла блясъка в очите им - едва ли ......

а някой видял ли е как тя се е разплакала, когато са и казали, че точно за нейните ученици няма класна стая...

тя е видяла блясъка, бъдете сигурен, но какво е почувствала...

Честит празник! От сърце!
Аз всяка година купувам по една-единствена красива роза, а децата ми сами преценяват на кого да я подарят. За трета поредна година (откакто завърши четвърти клас) големият ми син я подарява на класната си от началното училище. Никоя учителка след това не успя да я измести от сърцето му. Сигурна съм, че когато стане мъж, ще си спомня нея, когато някой каже "учител". Толкова сте малко вече, сигурно затова сте ни още по-скъпи!

защото не харесваш "мъртви" цветя и трябваше да изпратиш детето с фикус в саксия в новото училище на първия учебен ден :)

надявам се, че класния няма да полее детето-фикус с утайка от кафе, нито пък ще излъска листата му с бира

в края на учебната година кой полят кой лъснат :))))

Впечатлен съм,дано учителите като ТЕБ бъдат повече...

За учителя с любов! За моите учители винаги си спомням с любов. Това беше толкова отдавна. Те бяха изключителни хора. Бяха от старата буржоазия, не от червената. Ерудирани, възпитани, човечни. Никога не ги чух да повишат глас или да се скарат на ученик. Ние не бяхме по-добри от днешните деца. Но те бяха УЧИТЕЛИ. Те ни възпитаваха с държанието си. Бяха изключителни. Винаги ще ги помня. Особено класната си в прогимназията - учителката си по литература.

Все още има много деца с пламъчета в очите и се надявам, че винаги ще ги има, а едно цвете, поднесено то такова дете, подарено с усмивка и признателност никога не е за пренебрегване...

наблюдавах първолаците от махалата тръгващи за първият учебен ден - празни погледи, , родителите - навели виновни глави, че не успели да купят по - голяма и красива китка от тази на комшията......... тъжна картина.
След работа видях едно от децата, които набюдавах сутинта - връщаше се от у - щето- погледа му беше светнал - носеше играчка зайче
/ в едно у - ще до нас ги подаряват на първолаците/ - цялото сияеше - попаднало е на учител като теб, който вдъхва любов само с един поглед и с едно ръкостискане. Дано да има повече такива ...........

благодаря на всички, и анонимни, и с имена, за отношението, което проявихте към написаното, не съм необикновен учител, напротив, съвсем обикновенна съм, обичам да се сливам с децата и да бъда една от тях, играе ми се, на техните чисти игри ми се играе,тича ми се като тях, като тях ми се пее, като тях ми се смее, но се научих от тях и да плача, опитвам се да им покажа, че не е важно да получиш нещо, по ценно е да дадеш и вероятно...не, сигурна съм, че греша, защото от много даване като човек стигаш до там, че се превръщаш в клубен без сокове и пак търсиш да даваш, докато...ами докато свършиш
а сухите буци никой не ги иска
дано децата ми се научат как да оцеляват така, защото аз не можах


dianatrq, не съм казала, че пренебрегвам пламъчетата в очите на децата, носещи букети, казах съвсем ясно и точно, че точно пламъчетата могат да ме накарат да се усмихна и да заплача от радост, а букета...той ще увяхне, детето обаче ще срещна и утре, когато няма да има целофани в ръчичките си, и пак ще го гушна, и пак ще го милвам, и пак ще му избърша носа и дупето, и пак ще го люлея, и пак ще го целувам, и пак ще се затичам към него ако се спъне, и пак... и пак... и пак...докато накрая, след четири години, му подаря част от себе си, късче сърце, очи и душа в едно
това не са велики думи, просто съм такава

да знаеш само колко трудно се живее така

но можеш ли да живееш по друг начин?

не